СТРАХ! СТРАХ? Ти страхуваш ли се? От какво? От кого? Живяла ли си в страх някога? Чувствала ли си как страхът започва да гъделичка вените ти, да нахлува в кръвта ти и да те вледенява? Да излиза през порите ти и да усещаш среднощ как обляното ти в студена пот тяло се стряска в собствения си кошмар. Чувала ли си как сърцето ти препуска като лудо в тъмния лабиринт на живота? Виждаш ли как една невидима сянка се крие зад всеки ъгъл по пътя, по който вървиш - без лице, без глас, безлична, но усещаш дъха ù. Усещаш как вонящият ù дъх се опитва да те хване за ръката и да те държи така. Да си играе с теб, с тялото ти и да чуваш надменния ù, ехиден глас, който тържествува над твоето нещастие. И колкото повече страхът ти расте, толкова повече тази сянка се загнездва в душата ти, готова всеки момент да отдели кървящото ти сърце от тленното ти тяло. Не, не ù се давай! Бъди силна! Бъди себе си! Не надничай в бездънната пропаст, там няма нищо. Няма емоции. Студено е. Била съм там! Но ще се боря, нико ...