Изморих се все за теб да мисля, какво направи с мене ти? С какво успя така сърцето ми да вземеш? Нима ти си идеалният? Нима ти си единственият? Страх ме е дори в очите да те погледна, страх ме е да не видя онова безразличие и онази студенина на сърцето, което не обича. Страх ме е да не разбиеш отново едвам събраното ми сърце. А ако погледна в тях и видя топлината, нима по-добре ще се почувствам аз, не мисля, аз пак няма да мога да те имам, защото тя е с теб, а вие сте щастливи заедно. И какво от това, че те обичам, какво от това, че заради теб още дишам и живея!? Ти си този, който ме поддържа жива, но може бе само физически, защото сърцето ми е разбито, а човек без сърце не е жив.