Страх от смъртта (или - защо ни е нужно изкуството)
Страхът от смъртта ни кара да сме изобретателни в определени ситуации, които отчитаме като опасни за живота ни. Следователно - това което причинява човешкото въображение е неговият инстинкт за самосъхранение. това е и причината роботите да не могат да излязат от своята “кутия“ на рациото - те нямат страх от смъртта, защото са неживи по начало. Те нямат въображение.
Този страх е коренът на нашата индивидуалност - реакцията на момента и неговото следствие. И тъй като те се натрупват в определена посока - човекът /личността/ се оформя като строго индивидуална и неповторима единица, макар всички да произтичаме от една и съща “точка“.
Аз-ът изразява себе си чрез Егото. Защо?! Защо ѝ е на абсолютната хармония да изживява себе си като една нехармонична дуалност, склонна да греши, на която ѝ е невъзможно да бъде цялостна, въпреки че целият ѝ живот е отдаден и посветен именно на този стремеж към абсолютното. Самият факт, че е парадоксално - го прави достоверно в мислите ми.
Аз-ът, Всевишният, Господ или Нирвана - в качеството си на абсолютна цялост - на нещо, в което всичко се слива и заради това не съществува нищо конкретно /продукт на дуалността/ - не може да чувства. Тъй като за Него не съществува “добро“ и “лошо“ - му липсва способността да взима решения и да отсъжда. Ако няма взето решение /предходник на действието/ - няма как да се случи следствието. А ако няма следствие - то значи няма движение. Без движение - няма растеж. Без растеж - живот.
По презумпция - Аз-ът е всичко и нищо. Аз /и не само аз/ си го представям като нещо напомнящо холограма, или мисъл, съдържаща в себе си цялото знание и всяка възможна възможност. В качеството си на „всичко“ - Аз-ът държи в себе си /като едновременно това е и “материята“, от която е изтъкан/ всеки възможен ход на събитията, всеки път - от самият си извор до края си - е една от неговите нишки /клетки/. Затова е Всевишен. Тъй като знае всяка възможност - той я оценява като равна на всички останали. За Него няма “правилно“ или “грешно“ - единствено - решение, събиращо в себе си - в хомогенна смесица - и двете. При Егото - зависи от гледната точка. Аз-ът е безволев. Той няма мотивът да вземе решение. За това е и “нищото“. Също както в мисълта могат да се развият няколко възможности, но на практика - нищо да не се направи.
Разликата м/у човека и Него е, че човекът е част от Него и следователно притежава само част от “погледа“. Човек никога не може да бъде обективен и колкото повече твърди, че е - толкова повече лъже себе си.
Да намериш истината - означава да си себе си. Да си себе си изисква честност в действията. Пълната искреност е да намериш центъра си, останалото е гравитиране и бягство от реалността. Бидейки в центъра си, или с други думи - напълно в себе си, напомня окото на бурята - само тогава се вижда Пътят. Пътят е онази връзка. Всяка единица има свой собствен, а от сбора им се ражда Аз-ът. Любопитно, нали, хем Той ни ражда - хем ние Го изграждаме. Кое е първо - кокошката или яйцето?!
Но да се върна... Защо му е на Аз-а да “върви пътища“ - след като вече ги съдържа в себе си?! Да, Той знае всичко и тук е ключът. Той знае, но не може да почувства. Той е безусловната любов и ние сме направени от нея. Но безусловната любов не се чувства, защото тя не е чувство, а състояние.
Понякога съумяваме да я усетим и това е - когато сме в себе си - в самия си център. Тогава сме едно с Него, защото ясно виждаме пътят, на който сме стъпили. Но в този момент ние не ходим - неподвижни сме и това е, което прави връзката “видима“. Попадаме в нещо като позицията на Шрьодингеровата котка, но тъй като не можем да запазим това състояние, поради простата причина, че съществуваме /в тази си форма/ в дуален свят - е нужно да направим движение, което мигновено елиминира едната от възможностите и ни прави конкретни. За това Господ ням форма и е неопределен. Червената точка на челата на индийците обозначава символично този център, който те наричат неподвижната движеща сила. Тази сила представлява безусловната любов. Но тя принадлежи на друг свят, който не ни е отреден да живеем. Самият “живот“ изключва подобен род съществуване.
Но защо наистина ни се налага да сме живи и Аз-ът да може да чувства?! За да може Цялостта да е цялостна. Тъй като чувстването е следствие на субективизма- или невъзможността ни да сме обективни, както е безусловната любов - следва че чувстването е просто резултат на незнание /и обратно/. И точно това е, което ни прави. Създадени от Висшия разум - знанието - да бъдем Неговата противоположност - незнанието, за да може Цялостта да се изпълни изцяло.
Нашата душа е спуснат лъч от изначалната Светлина - в материална форма, за да можем да се разграничим. Ние сме деца на Бога. Всички сме едно и също нещо изживяващо се в различни свои варианти. Всяка своя възможност. Господ е в нас и навсякъде около нас.
Страхът от смъртта е естествен механизъм, чрез който Аз-ът си осигурява нашето съществуване. За това и изкуството говори директно с душата на човека. Намирайки начин да се самоизразяваме - неповторими в чувствата си - искрени - ние се докосваме до Него, защото правим абсолютно същото - създаваме свят /включително създаването на дете/. По някакъв начин, ние притежаваме същите възможности като Него, чисто фрактално - в/у 1 по-долно ниво. Нашите мисли създават нашите холограми, които съществуват в главите ни и - склонна съм да вярвам - не само. Но каквото горе - такова и долу.
Това, което се стремях да изкажа се отнася за връзката м/у страха от смъртта и изкуството. Исках да кажа, че това не е просто инстинкт за самосъхранение, по-скоро - отдавна не е. Това е най-високата стъпка в еволюцията на човека. Най-близкото до божественото, познато ни до момента, което не обслужва животински инстинкт или някакви недостойни користни подбуди. Егоизъм няма, защото Алтруизмът е утопия неприсъща за природата на човека. Устроени сме да сме най-важните в света си, защото за Аз-ът всички са равни.
В търсене на така наречената „божествена частичка“ ние никога няма да успеем. Единственото, на което сме обречени, е да делим Цялостта на все по-малки двойки, които в крайна сметка - собствените ни мисли създават. Защото произлизаме от нищото...
... и това е всичко (:
П.С.: Може би ще ви е интересно да прочетете „Теория на Когиталността“, има и 2-часово клипче в ютуб, все пак препоръчвам книгата.
Ако ви се гледат филми: Mr. Nobody; Interstelar; What the bleep do we know (има и втора част, ако сте го гледали); Ethernal sunshine of the spotless mind...
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Фабер, за да добиете впечатлиние от текста - не виждам по-добър начин, от това - да го прочетете. Знаете ли, през живота си съм прочела и два-три булевардни романа и съм гледала филмчета, от които в момента ми се повръща. Но това е просто суета, също както вашата предубеденост. Никога не съм и споменавала, че съм привърженик на когиталните дейци, просто е интересна информация, която дава поводи за размишления - точно като това, което съм написала. Което в прочем също не проповядвам на никого, а споделям, за да чуя какво и как ще се каже по въпроса. Също така никога не съм и няма да обявя размишленията си за константа, защото не са. Аз постоянно раста - респективно и начина ми на мислене - така и трябва. Но съгласете се с мен - за какво друго сме на тази Земя - освен за да се гмуркаме за бисери. Категорично съм поела натам, така или иначе вече няма връщане. I can't unsee what I already saw... Опасявам се, че съм психо-маниак по презумпция и няма какво да направя по въпроса, освен да приема каква съм.
Рея, (:
Ена, на 29 Март ставам на 20. Поздрави ме, ще ти се зарадвам! Аз също мисля че имам няколко добри попадения, благодаря ти.
Фабер, отново - как иначе ще се науча да плувам, ако не във водата. Проба - грешка. Все пак всичко това са просто хипотези, които биха могли да са реални само в моя свят
Светлина и Мир -С -
Гоцева, тя би трябвало да е по-скромна и по-смирена, да не се хвърля така лекомислено и урбулешката (вж. в речника) в дълбоки води щом като почти не знае да плува в тях.
-
Фабер, та тя е само на 19 години!!!
Какво искаш от едно младо момиче???
За малко повече от една година се постара да пише по–добре и мисля, че има няколко добри попадения... макар да е все още „само„ на 19...
А представяш ли си ако реши да стане на 20...
Не се занасяй с момичето -
Браво, Селене! Не става човек да дочака 60 години и тогава да търси отговор на тези въпроси. Но много от отговорите намираме в собствения си път. Няма нищо случайно.
-
Като прочетох интересното начало и като хвърлих поглед надолу - за да добия впечатление от текста, видях препоръката за "когиталността" и се хванах за главата!
Даниелова!?
П.п. "Когиталните" дейци са бизнес-такива, които замъгляват главите на невежи и мътновати хора (с пари в повече?), уж стремящи се към "духовност". Правят го ("дейците" чрез различни видове реклами и продукции,като крайната цел според мен е да получават приходи от билети, книги, филмчета(2) и т.н. Долнопробна история. Даниелова, въпросите които разисквате имат своята "разработена" (но и доразработваща се!) доктрина и практика, на съответното ниво, в съответния ракурс и т.н. От една страна е хубаво(?), че се опитвате да нагазвате в дълбоки води, но от друга, както съм загатвал и друг път, всеки човек би трябвало да си задава въпроса дали в своето дръзновение не стига до някакви ... "салато...ювки", на които ако гледа достатъчно сериозно, може да се окаже субект на психотично-маниакална продукция... -
Поставям най-висока оценка на текста, макар и със закъснение, защото той заслужава това. А на фона на нечия вопиюща арогантност, считам това за свое морално задължение.
-
??? Гери, ставаш а-логична и започваш да говориш глупости. Опитваш се да ме нападаш, а аз вече съм изучила изкуството на словестното айкиду. Няма нужда да ме нападаш, аз не го правя!
-
Не възнамерявам да ставам нормална, не ме печелиш.
-
Ами, Гери, мога да отговарям само за себе си. Аз съм си ненормална, чета и ненормална литература, а това е нормално да се отразява върху изказа ми. Имаш проблем с ненормалния СМИСЪЛ, който влагам ли? Признавам, че не винаги съм коректна към времената, оформлението и прочее. И какво от това... Примависта винаги е най-откровенна, а и моите разбирания за перфектно са ненормални... явно.
-С
П.С.: Твоето... хмм... 1 изречение?! също не е много изрядно. Преди да правиш забележка за чуждите криви тухли - първо оправи своите! -
Мисана, радвам се (:
Гергана, не съм съгласна.
-С -
Благодаря, че отговори на коментара ми, Ина. И двамата отлично знаем какво е Нирвана /със сигурност е онова, което определени лица никога не биха могли да разберат, камо ли да достигнат до него/.
Ти визираш в текста си Нирвана:
"Аз-ът, Всевишният, Господ или Нирвана - в качеството си на абсолютна цялост..."
и затова си позволих да я упомена в моя коментар. Това уточнение относно въпроса за кокошката и яйцето е редно да се направи от някого и по тази причина го направих аз. Не съм визирал теб, а принципната му недопремислена употреба от мнозина. Дори и да е имало елемент на критика от моя страна, все пак оцених най-високо есето ти. Друг е въпросът, че лично ти /а мисля Фабер и някои други/ ме призова да бъда по-критичен, за да ти бъда по-полезен. Надявам се, че няма да ми се разсърдиш, че просто изпълних молбата ти. Когато приятел ме моли за нещо, съм особено стриктен. -
Благодаря за съвета, Гери... Но това не е Нирвана, а щастие. А и аз не съм казвала, че искам да достигам Нирвана... поне още не съм готова дори да мисля за това...
-С -
Мисана. Може би трябваше да сложа в кавички “кокошката“ и “яйцето“, но не се ли подразбира от предните редове...?! Особено от предното изречение... Не, не става въпрос за кокошки. Тези „заместители на мисълта“ - за асоциативно мислене ли говориш? За момента съм на мнение, че асоциацията е по-силна от конкретната мисъл... ако е така. Не мисля че с теориите си оборвам твърдението ти за Нирвана, дори бих казала, че го подкрепям. Все пак казвам, че изкуството е най-високото стъпало в еволюцията (до момента). А за да правиш изкуство - по начало би трябвало да си човек. С последните си редове, в които описваш Нирвана, подкрепяш моята теория. Не разбирам как се опитваш да я оспориш по този начин?!!? Да, съгласна съм, нямам практическите познания, поне относно Нирвана. Тук ти си доста по-напред с материала от мен, но и не мисля че говорим за 2 различни неща - аз - в текста, ти - в коментара си...
-С
П.С.: Това за четенията беше излишно... първо - защото не следя четенията, а коментарите, второ - просто защото е излишно... Благодаря ти, все пак, защото наистина е така. Но не би трябвало да парадираш с това пред мен. Нали го правиш от сърце?! -
За да зададеш въпроса - "кое е първото - кокошката или яйцето?", първо трябва да уточниш за какво яйце говориш - за кокошото или не. В противен случай този въпрос се явява безсмислен. Например въпросът - "кое е първото - кокошката или яйцето на гущера?", не ми изглежда никак смислен. Интересно е, че този прост факт не се отбелязва от никой и всички като папагали повтарят този абсолютно безсмислен, в крайната си общност, въпрос - "кое е първото - кокошката или яйцето?". Така е защото хората си служат не с мисли, а със заместители на мисълта.
Друг пункт, с който съм принципиално несъгласен е, че ние сме някакви си лъчи светлина въплътени в конкретността от бога. Не в лъчите е главното, а в това, че човешката форма е екстремалната за постигане на Нирвана. В будизма това е изрично отбелязано. За всякакви други форми, включително и божествени, Нирвана е непостижима. Врата към Нирвана /т.е. към пълно освобождение/ е единствено човешката форма. Следователно тя е нещо като съвършен космически кораб за отлитане към планетата, наречена Нирвана. Ако друга форма реши да достигне Нирвана, то тя задължително трябва да премине през човешката. Това, че ние не осъзнаваме, че сме такъв съвършен космически кораб и използваме формата си така, както индианец си служи с пишуща машина, е съвсем отделен въпрос. И накрая, Нирвана е триединството на Ужас /т.е. страх от загубата на човешката форма/, Блаженство /усещането за сливане с Абсолюта/ и Висше себепознание /т.е. познанието на формата на безформеното/.
Ти твърде много постулираш, Ина, но нямаш познанията, за да са верни постулатите ти.
Все пак се надявам, че ще ти вдигна четенията с моя коментар. -
Говоря за физическата смърт, Анелия... Мисля че се подразбира, че смърт в по-различен контекст не съществува... (според мен)
-С
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А наскоро видях едно предаване за необичания от Вас Гоген. Имал е разни минуси, между които и този, че е бил нещо като привърженик на ... теософия ли, но си е поставил задачата и в съответна степен го е постигнал(?) да освободи живописта от всякакви условности, вкл. и от тези на импресионизма, и си е забележителен творец. Не че много разбирам, де...
П.п. Пак отбелязвам, че би трябвало да стъпвате, да се опирате на някаква система, структура, която да "оправдава", да дава някакъв определен "пълнеж", смисъл на термините, които използвате. Считам, че не е подходящо да правите съвсем импровизирани вариации - каквато философска(?) продукция Ви дойде на душата, и веднага да я пренасяте като написан текст - висок полет на мисълта.