Sorbus (Пенко Пенков)
76 1571
2.12.2009 г., 10:48 ч.

Странна птица е любовта 

  Проза
3135 0 16
1 мин за четене

СТРАННА ПТИЦА Е ЛЮБОВТА

 

Странна птица е любовта! Долита отнякъде на безшумните си криле и никой не знае защо каца точно на твоето клонче, и никой не знае защо си отива. Отвърнеш очи от Нея само за миг, кажеш си „Аз само за малко...”, а когато отново погледнеш, вече я няма. Иди я гони! И колкото и да я викаш, и колкото и да я търсиш, и колкото и да ù хвърляш подирe жалките си трохички, все едно – няма да се върне.

Спуска се като гръм от небето на крилете на ястреба и безмилостно впива металните си нокти в сърцето ти. Иска ти се да изкрещиш, а от болка онемяваш. Измъчва те, а ù се радваш... Пъдиш я, а на нея не ù пука. Понякога, за цял живот…

Странна птица е любовта! Глупава и всеотдайна като сибирската ронжа. Която непрекъснато събира семената на сибирския кедър и ги трупа в своите скривалища. А после ги забравя, за да станат храна на другите горски обитатели…

Мъдра е, като врана… Която зорко спазва своите врански закони и крачейки смешно с важната си походка, методично изпълнява важните си врански задължения.

Може да е и сива и невзрачна като славейчето, но запее ли, сърцето ти запява.

Непредсказуема е, като полета на лястовичката…

Незаменима е! Защото както къртицата не означава полет, така и съжалението не значи любов.

Глуха е, като глухаря. Който става лесна плячка на ловците, защото когато пее любовните си песни, не чува нищо.

Странна птица е любовта! Като черния щъркел, който живее потайно, далеч от хорските очи. Самата Тя е едно ТАЙНСТВО...

Странна птица е любовта! Храни се от топлината на човешките длани, пие нежност от човешките очи. Свиеш ли ръцете си в юмруци, отвърнеш ли очи, умира...

Любов – гълъб бял божествен... който те издига високо, високо... В небесата!

© Пенко Пенков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БЛАГОДАРЯ!
  • Прекрасно е! Поздрав!
  • Прочетох с интерес. Всеки интелигентно написан текст очарова преди всичко с грамотността си, а после с посланията, метафорите и идеите си. Поне за мене е така.
    ХУбаво и нежно е търсенето ви, Sorbus. Надявам се, намерили сте отговорите ?
  • Харесва ми гледната ти точка,Пенко!И много си прав-съжалението не е любов.Отправям ти предизвикателство-да напишеш стих по тази своя творба.
    От това,което прочетох,се вижда,че поезията не ти е чужда.Хубав ден!
  • !!!
  • Отговорих на Сорбус и аз с едно стихотоворение за любовта, защото ме предизвика! Понякога тя седи на прага и чака само да я забележим..., а друг път, като знае какви сме нехайни се скрива дълбоко, дълбоко навътре и я няма с години! Есето е прекрасно, а който иска, да изрази това поетично, нека продължи да прави опити...
  • Много мило.Много чувствено и красиво.Богати сравнения.И кацне ли веднъж тази вълшебна птица на рамото ,ставаш принц/принцеса.(За жалост не повтаря).


  • !!!
  • Странна птица е любовта! Храни се от топлината на човешките длани, пие нежност от човешките очи. Свиеш ли ръцете си в юмруци, отвърнеш ли очи, умира...

    Любов – гълъб бял божествен... който те издига високо, високо... В небесата!
    Летиш на крилата на поезията, въпреки, че е в немерена реч!
  • Е, я! Странна, де! А ми намирисва на влюбено...
  • Враната никога не е сива Пенко!Като любовта е многоцветна!Няма задължения враната, но задължително я обичаш.Защото, както и любовта, тя няма да те принуди да го направиш.Тя просто ще се появи...

    пп.Много харесах!
  • Много ми хареса!
    ПОЗДРАВИ!
  • Това е поредния бисер в твоите творби, Пенко!
    Никога не спирай да пишеш! Успех ти желая от сърце!
  • Поздрави.
    Измъчва те, а ù се радваш - сравненията са страхотни!
  • Невероятнен си!Поздрави!
  • Любовта си е любов - ние я унищожаваме понякога. Ние пръскаме семената й, а после колкото и да се опитваме да ги събираме, изтичат меджу пръстите ни. Дали е възможно любовта да се изроди? Често са ми казвали, че омразата е другото й лице. Отказвам да повярвам - ние се навиваме, че е така. Тя си е същата. Променяме се само ние. А колко много проявления има любовта! Стига само да намерим време и да спрем за малко.
    Теб, Sorbus (Пенко Пенков), те поздравявам за чудните сравнения и метафори, които си избрал, описвайки единственото чувство, заради което животът има смисъл.
Предложения
: ??:??