Още при появата на първите съвсем бегли слухове сърцето му се сви в смъртно предчувствие. Надяваше се да не са верни, да са просто някаква измислица или преувеличените страхове на някой беден и измъчен жител от покрайнините на огромното кралство, но нещо отвътре, някакво необяснимо чувство му подсказваше, че всичко е истина. Че Денят от Предсказанието на Аур приближава! Отново се бе появил дракон. Първо пристигнаха само откъслечни новини и слухове, на които той в началото не обърна голямо внимание. Бяха изминали почти четири години откакто за последен път се бе сражавал и бе победил дракон в пределите на кралството на Великия Дун. Всъщност, това бе и един от последните дракони, осмелил се да долети от Тъмните земи и да безчинства наоколо. И неговият череп също бе допринесъл за украсата и величието на Тронната зала, както и многото други черепи и опашки на негови предшественици. И оттогава той нито един път не бе чул за някакъв по-сериозен инцидент, като се изключат три-четири случая на заблудили се край границата дракони и други грозни и нещастни чудовища. И точно това си бе помислил и сега - отново някой млад дракон, непознаващ добре земите и границите на кралствата и незнаещ за съдбата на събратята си или решил да изпита своята сила и смелост и верността на сказанията и нехаещ за своята собствена съдба при среща с него - Славния Рет, кралският Унищожител на дракони. Но започнаха да пристигат все повече и повече новини и той разбра, че спокойствието му бе приключило. Всъщност това спокойствие никога не му се бе нравило особено. Липсваше му тръпката на лова, неповторимите и неописуемите усещания от битката, мирисът на бликаща кръв и огнен дъх… Но може би в по-голяма степен се нуждаеше от земи, скъпоценности и стока - те винаги не достигаха, а обикновената, безметежна служба съвсем не можеше да му ги предостави - липсваха му огромните награди за всяко убито летящо чудовище. Затова сега, когато осъзна, че нещата този път са по-сериозни, той отново почувства онези тръпки и прилив на енергия, онези импулси в юмруците и гърдите си… Името Рет отново щеше да гърми по пътищата и да се произнася с изпълнен със страхопочитание шепот в къщите. Затова той трябваше да се подготви за битка и да тръгне на път колкото се може по-скоро. Не биваше да се бави нито за миг! Защото драконът го очакваше, за да го дари със слава. Защото останалите убийци на дракони вече потегляха и той, Рет, трябваше да пресече техните домогвания до неговият пост и да им покаже кой е истинският кралски Убиец на дракони. И защото трябваше да потърси поличбите и да се изправи лице в лице с тях, за да узнае дали страшният Ден от Предсказанието на Аур приближава…
* * *
Вятърът тихо свиреше в наличника на шлема му, помагайки му донякъде в убийствената жега, а шумът му се смесваше с ударите на сърцето му и с тропотът на кенита под него. Той дръпна юздите, за да намали бяга на животното. Трябваше да щади силите му, въпреки неприятната пот, стичаща се по цялото му тяло и желанието да пристигне възможно най-бързо. Вече яздеше доста дълго и започваше да усеща умора, но мисълта, че драконът е някъде там, пред него, го зареждаше с нови сили и увереност. Не го интересуваше нищо друго! А и колкото повече се приближаваше, толкова повече ставаха носещите се новини. Хората бяха уплашени, но може би повече изумени. Всички разказваха за странният дракон, който не нападал хора и животни и не сеел безпричинни разрушения, а убивал само за да се защитава. Селяните го посрещаха смутени и уплашени, но още щом го видеха, веднага се преобразяваха - ставаха по-смели, спокойствието им се възвръщаше и с удоволствие го упътваха по следите на чудовището. Наистина, техните описания понякога доста се разминаваха, затова той не искаше да си създава никакви впечатления за съществото, преди да го види със собствените си очи. Но ако имаше поне една малка частица истина в думите им, то нещата щяха да са неизмеримо много по-лоши дори и от най-черният кошмар. И дори и той нямаше да може да им помогне…
* * *
Вече почти бе пристигнал и сърцето му се свиваше във все по-силно и по-силно тревожно предчувствие. За известно време към него се бяха присъединили двама млади ловци на дракони, но по-късно бяха пришпорили своите кенити без да ги жалят, за да пристигнат преди него. Той спокойно ги остави да бързат напред, защото знаеше, че щяха да го изпреварят само в едно - в смъртта. Те може би дори и не подозираха, че тя бе по-близо от всеки друг път. Той си припомняше миговете, когато премина край Източната Магическа кула. Стори му се, че забеляза прастарият Защитник на нея, вперил взор някъде в далечината. Като че ли усети върху себе си неговите проницателни и свръхмъдри рубинени очи, за които само беше слушал. Всъщност - той никога не бе виждал или дори чувал Защитника да е напускал дълбините на кулата. Само легендите разказваха за последното му появяване при Четвъртата Велика битка за Дурк преди повече от 400 години. И ледени вълни преминаха от главата до петите му.
Значи наистина нещо се бе случило. Нещо бе започнало да се променя.
* * *
Това беше мястото. Най-после бе пристигнал. Усещаше го. Не знаеше как, но усещаше драконовото присъствие наоколо. Може би имаше нещо във въздуха. Чудовището е било тук и пак щеше да дойде. Той бе така сигурен в това, както беше сигурен и в своето име - Рет. Трябваше само да почака.
И не му се наложи да чака прекалено дълго. Още преди да го съзре, той дочу смразяващият звук на полета му. Кръвта закипя по-бързо в жилите му. Намираше се на върха на най-високият хълм наоколо, прикрил се между скали и растителност и имаше поглед над цялата околност. Не можеше да бъде изненадан. Но драконът се появи почти изведнъж и острият му писък прониза въздуха. Той тромаво започна да каца, сред огън, дим и грохот, а наоколо хвърчаха прах, камъни, трева, дървета и останки от наскоро загинали ловци на дракони. Той отпусна туловището си и след като изчака прахът да се успокои, подаде главата си и започна да рие с нея земята. Какво правеше?! Рет бе изумен! Хората бяха прави. Това беше едно невероятно същество, каквото никога досега не се бе появявало по тези места. В този момент се появи групичка мъже, стояли притаени досега и надавайки яростен боен вик вкупом се втурнаха към чудовището с извадени оръжия. А то се обърна към тях, нададе пронизителен писък и едновременно с това блъвна огън, покосявайки ги като че със сърп. Рет затвори за миг очи, а върхът на копието му потръпна. Туловището на дракона блестеше по-силно от мечовете. Поличбите! Всичко беше вярно! Предсказанието на Аур не беше само измислена легенда. Той се облегна на скалите, за да събере мислите и силите си. Не можеше да повярва, че всичко вече бе безсмислено.
Не знаеше колко време бе минало така. Появи се друга групичка мъже и отново се втурнаха сляпо към чудовището. Той трябваше да използва този шанс. Метна се бързо на кенита и го смушка, за да се втурне от другата страна. Не знаеше защо, но в главата му за част от мига проблесна мисълта, че съществото отдавна знае за неговото присъствие. А драконът отново изпищя и блъвна огън, но този път за съвсем кратко и паднаха само двама от нападателите и един кенит. В този момент се случи нещо невиждано! Една част от дракона се отдели и се насочи към мъжете. Рет дори и не разбра как те умряха. Той изкрещя и стиснал по-здраво копието, го насочи към гърдите на чудовището. Последва сблъсък и той отхвръкна, сред рояк искри, на земята, а копието му се пречупи като сламка, без дори и да одраска съществото. Той веднага се изправи и въпреки че бе леко замаян, успя да извади меча си и отново да се втурне напред. Но в този миг почувства страшен удар - като че ли хиляда тежки чука го удариха едновременно и той отхвръкна бездиханен на голямо разстояние.
* * *
Рет с огромна мъка отвори очи. Отново му носеха храна. Беше жив, но му се искаше да бе умрял. Не можеше да забрави битката с дракона. В главата му постоянно се връщаха ужасяващи спомени.
Известно време по-късно го бе открил някакъв странстващ маг. Първоначално го бе взел за мъртъв, но после бе усетил севсем слаб, почти недоловим пулс в него и най-вече с помощта на заклинания, бе успял да съхрани живота му. Сега се възстановяваше, но въпреки че тялото му беше все още невероятно слабо и почти неподвластно на волята му, съзнанието му бе пълно и мислите му течаха както преди. Дори и тук, в тясната и полутъмна стая, до него достигаха радостните възгласи отвън. Славеха него - Рет, великият герой, успял да се пребори със страшният дракон и почти с цената на живота си да го прогони отвъд пределите на кралството. Дори самият Дун го посещаваше всеки ден, за да проверява състоянието му и да засвидетелства уважението и благоволението си.
Но всички те са жалки глупаци, мислеше си той. Те не знаеха. Не знаеха, че всичко е безсмислено и вече са мъртъвци. Предсказанието на Аур се сбъдваше и кошмарният Ден приближаваше все повече и повече. Когато нашествениците със своите огнени дракони пристигнеха тук всичко щеше да бъде изпепелено и унищожено. И всички живи твари по света щяха да паднат мъртви, а тези, които оцелеят, щяха да бъдат заробени завинаги и съдбата им щеше да бъде такава, че щяха вечно да проклинат тези дни и да съжаляват, че не са умрели с останалите. И може би само Защитниците в четирите Магически кули знаеха това. Но дори и те бяха безсилни. Защото драконът не беше победен и това не беше неговият край. Той беше отлетял, за да доведе още много свои събратя. И това беше само началото на Края.
Copyright Adrian Bantchev 2000-2010
© Адриан Банчев Всички права запазени