Има чувства, за които не говорим. Неща, които никога не изричаме на глас, но това не означава, че не ги изпитваме или че не ни разяждат... или че не са силни. Понякога даже адски силни и истински. Скриваме тези чувства някъде там под фалшивите усмивки, евтиния етилов алкохол, безсмислените нощи в баровете и дискотеките, претъпкани с още хора, които се мъчат да избягат от болката. Лъжем се, че еднократният секс за удоволствие ще ни направи щастливи. И разбираме, че не е така в многобройните самотни нощи, облени в сълзи. Нямаме сила да пуснем тези чувства към някого да умрат, нямаме сила да им позволим да се разложат. Оставяме ги да живеят под кожата ни, някъде скрити в кухините на тялото ни, мозъка или съзнанието. Заравяме ги и ги оставяме там, но те продължават да живеят до момента, в който ние изберем да ги пуснем. Но не ги пускаме, защото постоянно ги подхранваме със спомени... Именно тези спомени дават живот на чувствата. Именно тези спомени са кислородът, който ги поддържа живи. Ко ...