Семейство Потър бяха едно сплотено и стабилно семейство, до онзи злощастен ден, когато госпожа Потър влезе в стаята на най-малката си дъщеря – Лили и изпищя ужасена при вида на кървавите чаршафи и разкъсаното детско тяло проснато по очи в леглото.
- Лили – извика тя и се хвърли към кървавите останки от дъщеря си, а след това закрещя с цяло гърло – Хари, Хари, ела бързо!
В стаята дотича и господин Потър. Косата му стърчеше на всички страни и човек, който не знаеше, че това е нормалното й състояние, би си помислил, че господин Хари Потър е спал до сега.
Господин Потър не много успешно опитваше да прикрие усмивката си.
- Хари, защо се смееш? Някой е убил дъщеря ни!
Изведнъж кървавото тяло се размърда. Дочу се тих смях.
- Лили? Ти си жива! – възкликна госпожа Потър. Лили Потър вдигна окървавената си глава и извика:
- Честит първи април, мамо!
Начаса пребледнялото лице на госпожа Потър се напълни с кръв. Като змия ръката й се стрелна и удари звучен шамар по бузата на Лили.
- Как можа да ме стреснеш така! – развика се майката. Плачейки, Лили посочи баща си:
- Татко ме накара, каза, че ще е смешно.
Госпожа Потър погледна към Хари, а той започна да се оправдава:
- Идеята всъщност беше на Рон.
- И ти слушаш малоумния ми брат? Да не би той да смята да погоди на Хърмаяни същия номер? Трябва да се свържа с нея.
- Не, не - успокои я Хари – Рон се страхува от реакцията на Хърмаяни.
- Но ти не се побоя да ми изкараш акъла? Можех да умра от ужас.
- Виждал съм ти богърта, Джини. Теб не те е страх от смъртта на дъщеря ти, най-много те е страх от тефтери. Пък и смятах, че имаш чувство за хумор.
- Това, Хари Потър, е най-глупавата шега от самоубийството на Джордж до сега. И не се смей, защото никак не беше смешно, каквото и да казва Рон. Мама още сънува кошмари.
Хари едва се удържаше да не прихне при спомена за артистичното и добре замислено, макар и доста кърваво, самоубийство на джиниевия брат.
- Чуй ме, Хари Потър – закани му се Джини с пръст – Кълна се, че до полунощ ще ти вържа такъв номер, че ще го помниш завинаги.
При тези думи Хари се усмихна и каза:
- Скъпа, нима забравяш, че аз съм аврор? И то един от най-добрите.
- До сега не си заловил никого – присмя му се Джини.
- Аз съм Хари Потър, момчето, което безброй пъти се изправи срещу Онзи-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава и накрая го уби.
Джини му се усмихна и нежно му заговори:
- Ти беше това момче, скъпи мой, но момчето порасна, оплешивя и напълня. Сега си нехранимайко, който не прави нищо полезно и по цял ден се скита с приятелите си полуидиоти – Рон Уизли и Михаил Костов. Дори вече не изричаш името на Ти-Знаеш-Кого, защото забелязваш, че все повече хора започнаха да го назовават и те е страх да не загубиш ореола си. Страх те е грозният ти белег да не се обезцени и тогава, понеже си абсолютно бездарен, да те изхвърлят от отдел аврори. Но аз ти обещавам, скъпи мой, че довечера ще съжаляваш за деянията си тази сутрин.
Три часа по-късно, в офиса си в министерството на магията, Хари си играеше с един снич, на който беше направена забавяща магия и говореше на седящия срещу него мъж:
- Щяла да ми погоди номер. Представяш ли си? Щял съм бил да съжалявам. Ако съжаля за нещо, то ще е за решението си да се оженя за тази нахалница.
Какво й дава право да ми говори така? Все пак аз съм Хари Потър, има религия, която ме е провъзгласила за Бог.
И Хари посочи брошурата, на която бе нарисувана мълния във формата на белег, символ на потъропоклонниците. Всъщност въпросната религия беше основана от самия Хари, но през годините беше събрала доста последователи, защото беше първата магьосническа религия. След това се появиха неосмъртножадните, които пък обявиха Лорд Волдемор за провалилия се магьоснически месия и които очакваха неговото завръщане, опитвайки се да го ускорят принасяйки в жертва животни, птици и мъгъли. Брошурата на неосмъртножадните беше захвърлена в кошчето на Хари и той я извади, за да я погледне още веднъж.
- Чудя се, кой ли е създал тази секта? Ако го хвана, лично ще го изтезавам с проклятието Круциатус.
Хари отново хвърли брошурата в кошчето.
- Много работа ни създаде възникналата война между потъропоклонниците и неосмъртножадните. И от това май най-много спечели Рон с неговата миролюбива секта. Последно ми каза, че последователите му са два пъти повече от потъропоклонниците.
Хари млъкна и се загледа в снимката на Джини на бюрото си. На нея тя летеше на метла, а в ръцете й беше малкият Албус Сивиръс.
- А сега имам и семейни проблеми, сякаш само работата не ми е достатъчна.
Той тежко въздъхна и продължи да си играе със снича. След няколко минути мълчание човекът срещу него попита:
- Извинете, господин Потър, може ли да си ходя вече?
Хари го погледна, сякаш беше забравил, че не е сам в стаята и каза:
- А, да. Да, махай се.
Човекът не чака втора покана и побърза да излезе от стаята. Малко след като вратата се беше затворила, някой отново обезпокои Хари. Оказаха се двама негови колеги, аврори.
- Господин Потър – каза единият – Къде е черният магьосник, когото ви помолихме да охранявате?
- О – каза Хари и се плесна по челото – аз се бях замислил и забравих какъв е. Пуснах го да си ходи.
- Пуснал сте го да си ходи? – аврорът сякаш не вярваше на ушите си. – Та той беше номер едно в списъка с издирвани лица. Търсим го от две години. Петима велики аврори и много невинни хора загинаха, когато го залявяхме. И сега вие сте го пуснал да си ходи.
Хари се подразни от тона, който му държеше колегата му.
- Нали ти казах – викна той – бях се замислил. Имам семейни проблеми. Пък ако е бил толкова важен престъпник, защо сте го оставили при мен?
- Защото вие сте най-висш след Бил Уизли, шефът на отдела. Трябваше да предадете престъпника на него.
- Ами, не го пуснах отдавна. Ако побързате може и да го хванете. И тоя път гледайте да няма толкова много жертви.
Вечерта Хари вървеше по улицата много натъжен. Бил не беше проявил нужното разбиране и беше много ядосан на Хари, задето е изпуснал черния магьосник.
Хари беше опитал да се защити: „На всеки се случват грешки.”, но Бил беснееше: „На теб това ти е четвърта грешка за тази седмица. Ако продължаваш така, в Азкабан няма да остане никого освен дименторите и лудото домашно духче, което си е направило гнездо в една от килиите.”
Според Хари Бил преиграваше, за да се докаже като шеф. Хари беше против назначаването му като шеф на отдела, защото Бил нямаше никакъв опит като аврор. Всъщност Хари много любезно предложи себе си за поста, но, за изненада на всички, никой не го подкрепи.
- Днес е най-гадният ден от живота ми – мислеше си Хари на глас – Първо Джини ми провали утрото, после Бил ми съсипа деня. А сега Джини сигурно се е скрила зад някой фотьойл, за да ме прокълне като се прибера. Страхотна вечер се очертава.
Изведнъж започна да вали и Хари реши най-сетне да се магипортира до дома си.
Появи се на няколко метра от обичайната си точка за магипортиране, за да не би Джини да му е приготвила кофа с буботубова гной, за да се приземи в нея. Поне привидно нямаше заложени капани, но Хари не допускаше мисълта, че Джини може да се е отказала от плановете си да му навреди.
Той стигна до вратата, внимателно провери за скрити заклинания и магии и чак тогава отключи. Отвътре миришеше прекрасно на готвено. Това беше странно, защото Джини не умееше да готви. Хари влезе в помещението, поколеба се за миг, след това извика:
- Джини, скъпа, прибрах се.
От една стая наблизо се чу гласът й:
- Много се забави, Хари.
След това се появи и самата Джини, а Хари за миг спря да диша. Съпругата му приличаше на вийла. Беше облякла някаква нова рокля, която подчертаваше удивително запазената й фигура. Косата й беше пусната и сияеше в червено. Джини не беше изглеждала така добре от раждането на Лили.
- Джи… Джини – Хари беше смаян – Къде са децата?
- На училище, където трябва да бъдат.
- А Лили?
- Тя отиде да си играе с децата на семейство Костови.
- Мислех, че не харесваш децата на Мишо и Луна, защото имат навика да си говорят сами.
- Няма такова нещо.
Джини се приближи до него и опита да го целуне, но Хари я отблъсна.
- Това е някакъв номер, нали? Искаш да ми отмъстиш за сутринта.
- Не – очите на Джини се напълниха със сълзи. – Хари, аз те обичам и не искам да те наранявам. Прости ми грешките от миналото, вече съжалявам за всичката болка, която съм ти причинила. Тази вечер искам да ти се извиня, ела, приготвила съм задушен змейски бут.
Змейският бут беше особено труден за приготвяне. Трябва да се следват много точни правила, иначе ястието не просто нямаше да е вкусно, ами можеше да е дори отровно. Когато видя бута, приготвен от Джини, Хари разбра, че тя се е справила перфектно. Бутът беше от малко драконче, затова Джини беше успяла да го побере в голямата си тава.
- Каква е тази миризма? – Хари се наведе, за да помирише по отблизо месото.
- Намазах го с екстракт от мандрагора, за да притъпи острата миризма, която има змейското месо.
- Джини… Аз не знаех, че можеш да готвиш. Ухае прекрасно.
Джини се изчерви и отиде да извади колата от хладилника. Докато я нямаше Хари побърза да направи няколко основни проверки за отрова и се зарадва, че всичко е в норма.
Джини се върна и запали няколко свещи. Седнаха на масата, казаха кратка молитва към Джоан Роулинг, богинята на роновата секта и започнаха да се хранят мълчаливо.
Джини не откъсваше очи от Хари. Той не беше виждал това изречение на лицето й от повече от 19 години.
Освен задушеното имаше и други невероятни ястия приготвени за Хари. Когато се нахрани, той направи заклинанието муфлиато за кратко, колкото да се оригне, след това каза:
- Джини, защо до сега не ми беше показала колко хубаво готвиш.
Тя се усмихна и стана, за да събере чиниите. Хари също скочи на крака, прегърна я и я целуна страстно. Тук авторът си затвори очите, защото не му се гледаха такива неща и понякога поглеждаше, за да види докъде са стигнали. А те стигнаха доста далеч…
Няколко часа по късно двамата лежаха в голямото си легло.
- Джини, това беше най-прекрасната вечер в живота ми – каза Хари. – Извинявай за тази сутрин, ако знаех, че толкова ще те разстрои нямаше да го правя.
Джини се усмихна и го целуна. След това се обърна и усмихната заспа.
Хари тъкмо беше почнал да се унася, когато чу стъпки. В стаята имаше някой друг, явно беше с мантия невидимка. Хари бръкна под възглавницата, хвана пръчката и се обърна към ъгъла, откъдето се бяха чули стъпките:
- Експелиармус – викна той, но отсреща се чу:
- Протего – и пръчката излетя от ръката му.
Мантията невидимка се вдигна и отдолу се показа… Джини.
- Какво? – Хари не повярва на очите си, затова се върна на предишното изречение, за да е сигурен и наистина там пишеше „Джини”.
- Какво правиш там? – попита Хари. – Коя е тази, с която бях тази вечер.
Джини започна да се смее. Очите й за миг заприличаха на очите на Волдемор, нищо общо с погледите, които му беше отправяла по-рано вечерта.
- Казах ти, Хари Потър, казах ти, че ще отмъстя. И го направих. Това в леглото не съм аз, това е някой, на когото дадох любовен елексир и многоликова отвара. Но ефектът скоро ще отмине и ще застанеш лице в лице с истината.
И още докато Джини говореше, лицето върху възглавницата й започна да се променя. Косата сякаш се прибра в черепа и се изруси. Чертите на лицето също се промениха и с ужас Хари позна човека в леглото. Беше Драко Малфой.
- Неее – простена Хари – Защо, защо точно той.
Джини не спираше да се смее. Драко кротко спеше и блажено се усмихваше. Той поне беше наистина щастлив и задоволен, Хари се беше погрижил за това.
- И това не е най-страшното, Хари Потър, страдай, защото целият свят видя какво стана тук тази нощ.
И Джини посочи към една умело замаскирана уеб камера на стената, която Хари не беше забелязал.
- Но тук не работят мъгълски устройства – учуди се Хари – аз лично направих защитни заклинания.
- Хърмаяни ми помогна да ги отменя преди години, за да мога да ползвам интернет – най-великото мъгълско изобретение. Не мога да си представя живота без достъп до Откровения, макар и много малко хора да ми четат произведенията.
- Интернет, Откровения? За какво говориш?
- Няма значение, важното е, че камерата е свързана с интернет и мъгъли, и магьосници вече могат да видят какво направихте с Малфой тази нощ.
- Не може да бъде – Хари падна на колене – Репутацията ми е съсипана.
След това погледна вбесен към съпругата си и викна:
- Ще те убия.
Но още докато посягаше към пръчката си беше застигнат от заклинанието на Джини и беше запратен в другия край на стаята.
- Станал си бавен и безполезен. И се държиш като Гилдрой Локхарт. Ти не си човекът, в когото се влюбих. Ти си жалка сянка на онова, което беше. Отдавна искам да ти го кажа, но нямах смелост – напускам те, Хари Потър. От година и половина си имам любовник и сега той е отвън и ме чака.
Джини се обърна, за да си отиде, но гласът на Хари я спря:
- Трябваше да се досетя по очите – каза той – трябваше да разбера, че това не си ти. Очите на Малфой излъчваха топлина, защото си мислеше, че ме обича. Ти отдавна не си ме гледала така.
Джини се обърна, очите й бяха пълни със сълзи.
- Ти също се държа различно тази вечер с него, мислейки, че съм аз. Сякаш осъзна, че светът не се върти около теб. Сякаш си беше пак какъвто беше преди. Дори малко завидях на Малфой.
- Джини – Хари се изправи бавно, защото цялото тяло го болеше. – Не можем ли да почнем отначало? Да бъдем каквито бяхме преди?
Тогава от коридора се чу мъжки глас:
- Джини, мисля, че е време да тръгваме.
Хари разпозна гласа:
- Това Шиймъс ли е? Изневеряваш ми със Шиймъс Финигън?
- Е, кой не харесва ирландци – Джини се усмихна извинително и за момент изглеждаше с 20 години по-млада, но тогава лицето й помръкна. – Съжалявам Хари, той е прав, трябва да тръгвам.
И тя излезе, оставяйки Хари зашеметен така, както не би могло да го зашемети и най-силното зашеметяващо заклинание.
Няколко месеца по-късно Хари лежеше в шезлонг на брега на реката в Независима Република Обеля, а до него бяха разположени Михаил Костов, Роналд Уизли и един огромен пластмасов кит, дошъл в реката на мястото на починалия златен кит, който преди я обитаваше.
- Прав беше, Мишо – каза Хари и намести очилата си – В НРО е страхотно и понеже обелците са неграмотни и никой не е чел „Хари Потър” никой не ме разпознава.
- Нито пък мен, откакто си отрязах косата – отвърна Мишо.
Рон вдигна очи от книгата, която четеше („Джоан Роулинг – суеверие или реално същество”) и каза:
- Напитките пристигат.
Към тях вървеше Джини и носеше огромен поднос на който бяха поставени три големи чаши и една кофа, пълни с Coca-Cola. И четиримата знаеха, че това всъщност е Драко Малфой, който редовно получаваше дневната си доза амортенция и многоликова отвара, а понякога и империус, за по-сигурно.
Всички си взеха чаша, освен Мишо, за когото остана кофата. След като отпи от вълшебната течност, Рон се обърна към Хари и каза:
- Жалко, че нещата със сестра ми така се объркаха. Но чух, че тя е щастлива с Шиймъс.
Хари помълча, наслаждавайки се на колата, и след това каза дълбокомислено:
- Знаеш ли, нещата не завършиха чак толкова зле. В крайна сметка само Драко остана преебан.
© Михаил Костов Всички права запазени
Аз и Роулинг разказваме една и съща история, но тя го прави за пари, а аз казвам нещата, каквито са.
Спокойно, аз също съм голям фен, побъркан фен дори, на поредицата за ХП.
Знам, че не мога да измисля нещо коетро дори на една стотна може да се сравнява с книгата на Роулинг, тя просто е велика.
Но защо да не се посмея за нейна сметка?