На Ивета ù трябваше време – да осмисли какво се е случило и да ревизира собствените чувства и съмнения, които имаше към Мохамед. Възможно ли е да не познавала човека, с когото живееше толкова време? Обзе я съжаление: ами ако той е знаел, че тя се съмнява и страхува? И си е отишъл от този свят с такива чувства... При тази мисъл я заболя. Толкова много любов, а накрая само болка! „Защо обичаме” – мислеше си Ивета. „Нямаше ли да е по-добре да не изпитваме чувства? Всичко да е спокойно Животът да си върви и ние да се носим по течението, да отхвърляме всеки опит за любов и болка? И защо винаги, когато има любов, има и болка? Не трябва ли това да е най-прекрасното усещане...” С тези мисли, тя се сети за бившия си съпруг и за Фил...
Детето спеше спокойно. То не знаеше какво се е случило. Но щеше да разбере – някога. Или... никога. Щеше ù се да вярва, че всички проблеми са отминали, че ако е имало нещо да се плаща, тя го е изплатила. И Михаил щеше да е щастлив, обичан и нямаше да разбира толко ...