В последно време Мая често се връщаше в спомените си. И то в едни по-далечни спомени. Вярно, че нещо я насочваше, но сама започна да се чуди... Толкова ли скучен беше станал животът й?! Та тя дори нямаше време да се наспи като хората. Не, не беше скучен - просто беше различен. Имаше други приоритети – съпруг, дете... Но не искаше да губи връзка със себе си. Струваше й се, че спомените бяха добър вариант – да бъде себе си, без това да е за сметка на времето и чувствата й, свързани с двете й най-ценни същества... И сега мислеше за събития и хора, които отдавна бяха минали през живота й. Е, някои не толкова отдавна. Но, по някаква причина, беше загубила връзка с тях. Докато мислеше за всичко това, тя се усмихваше и някакво спокойствие я беше обзело, странно за самата нея. В един момент се стресна от звъна на стационарния телефон - отдавна не беше го чувала и не предполагаше кой може да е. Излезе от приятния унес и вдигна слушалката.
- Здравей, скъпичка! Как си? Позна ли ме? - Мая не можеш ...