... Забравих ли какво е да усещам ръцете ти? Винаги толкова търсещи, ненаситни, сякаш за последно ме усещаш до себе си; яростни, сякаш ме наказваш; винаги бързащи и желаещи да ограбят тялото ми... Толкова време мина, но сякаш беше вчера и с всеки изминал ден желанието ми да се повтори е още по-силно, а не се заличава от времето.
Не съм! А искам вече да отмине. Сякаш никога не е било, сякаш е било красиво-кошмарен сън, от който не мога да се събудя вече много месеци наред.
Забравих ли огъня в очите ти, който направо изгаря всичко у мен, прониква до дъното на цялата ми същност и ми се струва, че разгадава и най-скритите ми тайни?
Не съм! Всеки път, когато затворя очи, твоите са пред мен - черни, необятни... И искам отново и пак да гледаш в мен. Да гледаш, но да виждаш не само тялото ми... Да докосваш, но не само външността ми.
Страст ли е? За теб, да. От тези, без които можеш и днес, и утре, и много дни наред. Но когато те подпали те подлудява и не можеш вече да се възпреш. От тези, в ко ...