- Тази нощ няма да заспиваме, Ея! Татко в три часа трябва да е на космодрума.
- Батко, толкова се вълнувам!
- Да си призная, аз също, чак сърцето ми ще изскочи! Но трябва да си стегнем багажа за дългия път, който ни чака. Видях, че баща ни е опаковал няколко резервни скафандъра. Ще се скрием в тях. В магическите косморанички ще вземем само най-необходимото, както говорихме вчера.
- Рири, братко, но мама тук ли ще я оставим! Сам-самичка!
- Не се тревожи! При изстрелването на следващия космически кораб съм сигурен, че и тя ще бъде на борда му. Тогава цялото ни семейство ще пътува в Космоса.
- А кученцето ни Коко ще вземем ли? Има ли и кучешки скафандър при резервните?
- Не се дръж като бебе, Ея! Та Коко ще ни издаде с лая си!
- Ооо, батко! Тогава и аз оставам! Никъде няма да тръгна без Коко, да знаеш! А и кучето само мене слуша. Кажа ли му да не лае, ще е по-послушно и от теб! Ако няма скафандър за него, ще го приютя в своя – колко му трябва на такова мъничко кученце.
- Тихо, Ея, дочувам ...