Душата ми е като разбита селска улица. Дупка до дупка и даже трап! Пресъхнала селска чешма, обрасла в бурени, боклуци и скрап. Но, какво нещо е, хора! В пукнатините се ражда живот! Цветя! Любов и надежда! Чудя се как оцеляват! Цъфтят! Разпръскват скромен аромат! И се възторгвам! Искам, опитвам се да поразчистя! Да светне и да потече вода от сухата чешма! Да се провиди пътя, обрасъл от ненужните неща. И да се зарадвам на красивите цветя, поникнали в напуканата плът на асфалта. И ще ми се да вярвам, че тези цветя вълнуват още много души! И те, заедно ще се погрижат живота ни да процъфти. Подхранван от обич и надежда! От заедност и добрина! За сега се радвам на цветята, които не се предават и цъфтят! Събирам сили за заедност и грижа! Времето дойде!