ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
I
Ивана
–Хайде, мили краченца! –говореше гальовно Ивана, докато мажеше кървящите си ходила с мехлема с невен и мас.-Днес е неделя, след обяд сме свободни и ще излезем. Знаете ли къде ще отидем първо? До някой банкомат! Изкарахме един месец и вече трябва да са ни внесли първата заплата...
Надигна се мъка от леглото. Всички мускули я боляха, ръцете ѝ тръпнеха. Вчера беше използувала, че нямаше никой в къщата и беше излъскала приземния етаж до блясък и свършила с гладенето. Сега оставаше да оправи спалните, след като се събудят и можеше да излезе.
Зареди масата за закуска, извади тостера, каната, чайника, внесе от улицата празния варел за боклук, увития в найлон вестник „кацнал“ в тревата, прибра кутиите с мляко, оставени пред портата. Движеше се ,,на автопилот“, както казваше Марето, а ръцете ѝ работеха сръчно като автомат. Нахрани кученцето, което я следваше по петите, глътна набързо своето кафе и тръгна към гладачното помещение, за да сгъне купа с чорапи и сутиени. Само т ...