9 мин за четене
Четвърта част
II
Мара
Колоната деца пресичаше земния път, по който вървеше Мара. Истинска жива бариера, толкова необичайна, че тя се спря, за да ѝ се порадва. Малчовците маршируваха в редички по трима-четирима. Коленцата им се повдигаха високо, а босите им крачета тупаха с такова вдъхновение по пръстта, че увлякоха и нея и тя запристъпва на място. Бяха различни по възраст, най-големите-десет тринадесет годишни, имаше и дребосъци по на две –три. И момиченцата, и момченцата бяха облечени в еднотипни бели туники, които на малките стигаха почти до глезените, а на големите-малко над коленцата. Всички бяха препасани със златни коланчета, а в ръцете си държаха кръгли златни чинелчета, които тупаха едно в друго в крак с маршировката. Чинелчетата звънтяха, децата пееха . Никога не беше чувала такива сладки гласчета.
Изпита непреодолимо желание да я повикат да тръгне с тях, но те сякаш не я забелязваха. Само едно 3-4 годишно момиченце с дълги коси, руси като нейните, се обърна към нея. Златната ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация