Студ в Мадрид
Трета част
II
Мара
Мара излезе от изхода на метро Монклоа и разпъна чадъра. Делян ѝ беше казал да хване автобус до болницата, но нямаше смисъл да чака само за една спирка и да се чуди къде да пъха сгънатия мокър чадър. Една разходка под ситния дъждец щеше да ѝ дойде добре след близо осем часа седене пред компютъра.
Два амбулантни павилиона на самия изход привлякоха вниманието ѝ. Бурканите с мед и кашкавал на витрината на единия не ѝ бяха интересни. Нищо не струваха пред тези, които правеше дядо Биньо, техният съсед на село, който цял живот гледаше пчели и овце. Майка ѝ беше донесла и вече трета седмица закусваха по български. Семплите дълги бели рокли от плътен памук на другия павилион обаче я залепиха за него.
–Ето, това е роклята, с която ще се явя на интервюто!-посочи тя на младежа зад щанда.
–Разбира се, сърце мое!-скочи той и със светкавичен жест свали избраната от нея дреха от закачалката.-Това е твоят номер, убеден съм, но ако не ти стане-утре ми я носиш, няма проб ...