ПЕТА ЧАСТ
I
Ивана
Ивана извади милинките от фурната, мушна две в чантата и зави останалите с бялата кърпа. Децата сигурно щяха да станат чак на обяд, защото Делян се беше прибрал от Билбао късно, след полунощ. Нищо, нека да имат и нещо за закуска, и двамата обичат месеничко. И обяд имат, и вечеря, да не мсилят днес за нищо, да се видят спокойно. Момчето три денонощия е по пътищата, нека си почине истински в дома си. Нали затова си определи срещата с Медо преди обяд, да ги остави сами целия ден.
Облече якето, излезе тихичко и затвори леко външната врата. Тези испански блокове сякаш бяха строени от картон, всеки звук се чуваше-виковете на мароканката, плачът на негърчетата от другия вход, цигулката на полякът от втория етаж...Човек можеше да чете по звуците като по книга и да напише цял роман за живота на обитателите.
Чак пред входа се сети, че вчера купи брашното и сиренето с последните банкноти, които имаше портмонето си. И дума не можеше да става сега да се качва и да трополи отново н ...