Стъкълца в очите

Колкото и внимателно да примигвам, парчетата стъкло в очите ми безпощадно изкривяват образа пред мен. Сухото движение на клепачите подпомага промяната на грубата действителност. Тези стъкълца пречупват целия свят през своята изопачена призма. Вече мога да преценя кое е истина и кое не. Не мога да изясня пред самата себе си от колко време са там. Факт е обаче, че не мога без тях. Какво бих правила без тях? Отново ще виждам хора, предмети, форми... ще виждам всичко материално, но няма да виждам излъчването, което всяка материя съдържа в себе си. Ще гледам, но няма да забелязвам най-важното. Ще изпускам най-безцветните, но същевременно най-съдържателни кадри. А колко по-лесно би било да възприемам всичко в най-елементарния му вид?! Стремейки се да анализирам всичко видяно, важно или не, превръщам съзнанието си в един бездънен кладенец. Поглеждам към тъмните му дебри и се плаша от това, което виждам. Виждам място, където се съчетават прекалено много неща. Неща, несъвместими едно с друго. Красиво и грозно, добро и лошо, истина и лъжа... както и още куп други противоречиви понятия. Не мисля, че противоположностите се привличат. Те постепенно се унищожават взаимно, докато не остане по-силната, а в последствие и по-утвърдената позиция, независимо дали е правилна или не.
И за всичко това са виновни стъкълцата в очите ми. Не е вярно, че всяко нещо има своя, както добра, така и лоша страна. Колкото и крайно да звучи, няма средно положение, когато става дума за определяне на принадлежност. С помощта на моите стъкълца виждам даден обект от всички възможни ъгли. Те пречупват образа така, че да мога да видя истинския му облик, а не този, който самият той се опитва да наложи.
Без стъкълцата в очите не бих могла да разсъждавам трезво, не бих могла да достигна до целта, към която се стремя. Именно поради тази причина много внимавам да не загубя някое от тях. Всяко малко парченце стъкло е от изключително значение за мен. Чрез тях виждам не само какви точно са хората около мен, но виждам прекрасно и самата себе си. С тяхна помощ много добре знам каква съм точно, познавам се до най-малкия детайл и подробност... не губя почва под краката си, а стоя там, където искам да бъда... и всичко това благодарение на стъкълцата в очите ми - малки, болезнено честни и безкрайно критични!...