86 мин за четене
1.
Заострения връх на писеца спря драскането си по листа.
Тишината която настана позволи от огнището да се надигне гласа на пламъците, гънещи се в техния огнен танц и отмерването на ритъма с припукващи плясъци на рояци искри, отразявани в прозореца до камината.
Отвън шумоляха неокапалите листа по клоните - есента си отиваше, идваше зимата – стоте дни течеха, дъждовете бяха започнали, скоро и снегът ще покрие покривите.
Залез украси хоризонта, цветовете му преливаха в тънкия слой на облаците, а някъде под него стенеше умореното от тъпченето на хиляди крака бойно поле.
Ровейки из мислите си в търсене на подходящите думи с които да продължи, пишещия не чу песента на огъня, нито видя есенния залез. Събитията се прескачаха в надпревара да изпъкнат едни пред други, а трябваше да ги следва - не по яркостта на блясъка им, а по реда на случването им, затова не можеше да подмине едно с друго само защото е било по-значимо. Не и той.
Замисли се за това, че живота е като едно стълбище по което всек ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация