Подпрени на стената стояха три стълби. Стълби с различна височина. Стояха и си говореха - колко е важно да си стълба.
- Не само важно и много отговорно е да си стълба - каза най-високата. Човекът, качен на стълба, е по-важен и по-отговорен. И колкото стълбата е по-висока, по-важен и отговорен е той. Винаги съм завиждала на пожарникарските стълби.
- Аз пък мисля, че съм си добре с такава височина. И така си върша работата - се обади другата. Човекът се качва по мен и е спокоен докато работи, защото съм здрава и сигурна. Е, той да си мисли дали е важен и отговорен. Не разбирам тези неща.
- Какви работи говорите само, направо ви се чудя. Че стълбата ли ще направи човека важен, или как го казахте, не помня... Не сме ние, които ще го направим такъв или онакъв. Ако е смел на земята, и на стълба ще е смел. Завиждаш на голямата пожарникарска стълба, че издига човека нависоко? И той, какво като е там? Гаси пожара така, както и на земята ще го гаси. На високото ще воюва с огъня и на земята ще прави същото, ако се наложи. Човекът не зависи от нас какъв ще е. Смел ли, страхлив ли... Защо ли ви говоря. Аз съм само с две стъпала, но мен използват най- често. По-лека, по-удобна за пренасяне съм. И в домакинството съм полезна. Това е важно. Хората да са смели, добри, състрадателни, а ние да им помагаме, когато се наложи да стигнат височината, която искат. Тогава може да се каже, че и ние сме важни. Нали?
© Харита Колева Всички права запазени