Същият ден, след като родителите му си заминаха, Гари се приближи до Лоли който беше седнал на кресло и гледаше през прозореца.
– Лоли, как си? - попита Гари.
– Добре. Само дето се чувствам сънен от лекарствата.
– Поне помагат ли?
– Да, помагат. Чувствам се стабилен. Без халюцинаций и заблуди. Поне така си мисля – каза Лоли и му намигна. После го погледна по-внимателно. – Какво ти е днес? – попита Лоли – Изглеждаш ми омърлушен.
Гари каза тихо.
– Жена ми ме е напуснала. Уплашила се е, че съм опасен за децата и че ако изляза оттук ще ги нараня или нещо такова.
– Ще си промени мнението, човек. Няма страшно – каза Лоли. Не прозвуча убедено.
- Да... – промълви Гари. После се сети каквото беше дошъл – Лоли, исках да те питам нещо. Ти сънуваш ли?
Лоли се замисли и кимна:
- Знам какво имаш предвид. Да, имам различни шантави сънища. Мисля, че са от лекарствата.
- И аз така! Имам един особено странен, много явен сън, че отварям вратата на отделението, после тази в края на коридора, вървя по-ната ...