Светкавицата проблесна в очите ù,

но тя не ги затвори.

Искаше да покаже колко е силна,

колко може да понесе.

Удар след удар.

Небесата не ù прощаваха.

Нямаше значение колко е самотна,

колко е отчаяна от себе си

и от това, в което се превърна.

Тялото ù наподобяваше  картина,

карта на скритото ù желание.

Дали това са истинските плетеници на бръшляна.

Листата им са се откроили толкова явни по кожата.

А дали докторът, който спаси живота ù, ги вижда?

Или това е поредната заблуда?