На пръв поглед това заглавие звучи парадоксално, но ако се замислим по-внимателно, то ще видим, че то не е лишено от смисъл. Ние се връщаме към вечната тема за детерминизма на Лаплас, който проповядва, че:

"изхождайки от настоящето един всеобхватен ум може да познае всяко минало и всяко бъдеще".

Но толкова просто ли стоят нещата и предрешено ли е абсолютно всичко? Точно тук ние заставаме на своеобразен кръстопът - да си служим единствено със средствата на философията и точните науки, за да дискутираме детерминизма или индетерминизма, или пък да намесим и други аргументи, в частност теологични. Ако сторим второто, то неминуемо ще се сблъскаме със знаменития цитат от библията - Битие 1:27:

"И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори..."

Този цитат не ни оставя голяма свобода за тълкуване. Щом сме създадени по Божий образ и подобие, това означава, че ако Бог разполага със свободна воля, то и човекът в същата степен разполага с такава. Но какво ще се случи ако допуснем за миг еретичната мисъл, че Бог не разполага със свободна воля. Тогава очевидно и човекът ще е лишен от такава.

      Детерминизмът е залегнал още в идеите на древните гърци и по-специално в учението за атомизма на Левкип и Демокрит. Съгласно това учение атомите се подчиняват на желязната необходимост, движени от силата на теглата си. Епикур пръв прави отстъпление от този абсолютен детерминизъм на атомно ниво. Той счита, че при определени условия атомът може да осъществи случайно отклонение /флуктуация/. Това е първото свидетелство за наличие на свободна воля дори у атомите. Казано на по-съвременен език, тук сякаш Епикур допуска революционната мисъл за наличие на елементарна субчастица на свободата, която бихме могли да наречем либертон. Но съществуват ли либертоните...? Защото ако те съществуват, то това би довело до истинска революция съвременната физика. Понеже един добре прицелен либертонно-лазерен лъч би могъл да разрушава цели полета от причинно-следствени връзки и да сгромолясва галактики и вселени. Той би се превърнал в универсалния Унищожител с могъщество равномощно на самия бог Шива. Но ако либертоните съществуват, то неминуемо ще трябва да съществуват и елементарни субчастици, които да наречем детерминони. Те са стабилизаторите на причинно-следствените връзки. Без тях вселената би се разпаднала почти мигновено. Биха съществували и елементарните субчастици пробабулони, които реализират тъканта на квантовата реалност, в която елементарните частици, съгласно Принципа на неопределеността на Вернер Хайзенберг, пребивават само като степен на вероятност в дадени зони на квантовото пространство и то по начин не позволяващ да знаем едновременно точното местонахождение на една елементарна частица и на нейната скорост. Парадоксална индетерминистична форма на поведение на квантовите обекти, която най-вероятно е обусловена от много дълбока причина, а не само от от факта, че осъществяваме наблюденията си над тях с макросредства, които ги отместват от техните "истински позиции". Но нека се завърнем в макросвета и да се обърнем отново към човека. Е ли обладател той на прословутата свободна воля? Един от най простите аргументи в полза на свободната воля, с който можем да се сблъскаме в ежедневието е твърдението, че всеки миг, ако пожелае, един човек би могъл да сложи сам край на живота си. Зная, че почти всеки от нас е разсъждавал над тази възможност. Но точно тук се сещам за знаменитите апории на Зенон Елейски, с които той се стреми да обори реалното съществуване на движението. Ще догони ли Бързоногият Ахил бавната костенурка? Нали, за да измине разстоянието, делящо го от нея, той трябва да измине първо половината на това разстояние, но преди да измине тази половина, ще трябва да измине нейната половина /т.е. четвъртината на изходното разстояние/ и т.н. Така Бързоногият Ахил ще затъне в лабиринта на несвършващите половинки от разстояния, като в тресавище, от което няма да се измъкне никога. Следователно е абсурдно да си мислим, че той би догонил костенурката. Това разсъждение на Зенон е много дълбоко по своята природа и напразно някои наивно вярват, че ще открият логическа грешка в него, защото такава не съществува. Всъщност Зенон по чисто логически път доказва, че съществуват неАрхимедови разстояния, разстояния, с които съвременната математика оперира. Но тук искам да се възползвам от логиката на Зенон, за да ви покажа, че допускането ви за наличие на свободна воля при избора да живеете или да не живеете е доста повърхностно. Защото ако приемем за акт на свободна воля подобна мисъл, то преди да стигнем до нея ние сме се намирали в предверието на друга, предшестваща я мисъл, която би могла да се окаже детерминирана, но дори и тя да е плод на свободна воля, то може да съществува нейна мисъл-предшественица, която да е детерминирана и т.н. Тези мисли-предшественици, дори да приемем, че всички до една са прояви на свободна воля, се сгъстяват постепенно към една Предмисъл, за която никак не е ясно, че изразява наша свободна воля, а не Чужда воля. Ето - точно в това е голямата тънкост, която не ни позволява да обявим с лека ръка, че дадени наши действия и постъпки са изцяло продукт на собствената ни свободна воля. Всяка наша привидна свободна воля може да се окаже едно добре замаскирано присъствие на Чужда воля и е съвършено недоказуемо, че нещата не стоят именно така. По тази причина детерминизмът не може да бъде отхвърлен с тривиални средства, както, уви, често се процедира и профанизира.