марси (Мери Добрева)
120 104
10.11.2013 г., 19:48 ч.  

Свръх доза любов 

  Проза » Други
868 0 6

Ето аз се върнах,
остаряла и ничия,
скрила в скъсана пазва
малко женско приличие.
Отмаляла от скитане,
все по тебе тъгувах.
набраздени от стъпки
са пътеките лунни,
поболели от страст
са въздишките кратки,
подивели са чувствата,
подивели и сладки.
Петънце на зеница
и следа след божественост,
укротена с молитва съм -
и съм цялата есен.
На реката здраченото,
цветността на тревите
пазя в мисли за тебе.
Съблечи ме!
Не питай!
Докосни ме с очи,
ако може и с устни.
Святостта на мига
през душите препуска
и съм бяла сълза,
укротена съблазън,
остаряла и ничия,
скрила в скъсана пазва
малко женско приличие.

© Мери Добрева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??