Сънят
Когато беше млад, той беше човек на подземния свят. Беше извършил най-тежките престъпления. Бягаше непрекъснато от закона.
Сега той беше човек на възраст. И макар да осъзнаваше, че това, което беше извършил не са постъпки на разумен човек, не съжаляваше за миналото си.
Той се бе скрил в една стара маза, която притежаваше един негов приятел. Беше късно вечерта, навън бе буря, а той се беше изпънал удобно в леглото си. И нищо, че му беше мръсно миналото той беше спокоен.
Отпуснат и воден от спокойни мисли, той изпадна в дълбок сън. Толкова дълбок, че не чуваше никакъв шум. Нито дъжда, нито гръмотевиците. Та нали това беше най-хубавото време за сън.
Но когато той се унесе и заспа започна да чувства как душата му излиза от тялото му. Изведнъж той се озова в един влак движещ се с огромна скорост. Тогава той си помисли, че сигурно умира. Чудеше се, къде го водеше това пътуване? Не се мина дълго време, когато той се озова пред едни огромни порти, необикновени. Толкова големи, че не им с ...