Виждаш ли вървежа на времето? Стъпва на пръсти, прошумолява в очите, раздухва клепачите и те събужда. Погалваш го сънено и си убождаш сърцето. Събуждаш се, смучейки капките самота на изминалата нощ. Утрото за кой ли път пуска въжето, а аз не знам какво да го правя - да се обеся или да танцувам върху него. Решавам в полза на танца. Завързвам го за една мечта, а другият край за действителността.
Играта започва! За баланс стисвам здраво надеждата, а новият ден ме придърпва на скута си. Изправям се и се озовавам в опасна близост със слънцето. Разтварям вярата да ме пази от изгаряне, правя първата крачка и замръзвам от изненада.
Пред мен се бе изправила тя - Сянката.
Изплашена размахах ръце, за да не падна, а Сянката се замята насам-натам, примирайки от смях поради моя смут. Това ме разгневи и се овладях. Ала тя подскочи, залюляна на вятъра и ми даде да разбера колко е свободна. Завидях ù. Аз бях прикована на въжето на общественото мнение и трябваше да преценявам всяка своя крачка. Знаех, ч ...