Оглеждах се за последно в огледалото и сложих малко гланц на устните си. Косата ми беше пораснала и падаше тежко върху рамената ми. Кичурите с меден цвят леко се полюшкваха под гребена. Сресах се бавно и си мислех за Антоан. Бях решила да отида при него. Ще хапнем в едно ресторантче за обяд. И после… после се усмихнах на огледалото… Знаех как ще свърши обядът. Сивите ми очи изгаряха от любопитство. Станах лениво от стола и заключих вратата. Като някаква пъргава котка тръгвах на лов. Бях и много объркана. Исках да бъда с него, но не знаех дали не греша. Ами ако Боб научи? Едва ли ще разбере. Тръснах коси и хич не се поколебах.
Крачех бързо и отивах да се видя с Антоан. Чаровникът Антоан…
Боб имаше среща с нови клиенти и после обяд с тях. Щеше да се проточи обядът, а после пак ще отиде в кантората. Знам какъв работохолик е. И това в случая е иделно за мен. А аз отивах на любовна среща. Без да ми пука какво ще излезе от всичко това. Не се надявах на нещо. Просто хормоните ми се бяха пробудили… за хубав секс. С млад и чаровен мъж. Обземаше ме някаква тръпка на непознатото… Щях да извърша първият си грях в брака. Но нямах никакво угризение на съвестта. Боб го заслужаваше. Нещата, които ми стори… Да, заслужаваше да му окича главата с ей такива големи еленски рога…
И..ха …ха… Вазектомия!
Думата изникна пред мен и ме обхвана в капана си. Не излизаше от мисълта ми. Побеснявах като си спомнех за вазектомията на моя мил съпруг. Всичко беше пропукано от всякъде. И като наливаме вода, капе ли капе…Бракът ми беше един параван за пред хората. Аз – неговото бижу, и той-могъщият бизнесмен…Любовта ни се стопи бързо още на медения месец. Бяхме много различни. Аз бях много млада и дръзка, исках да науча нови неща, да се запозная с интересни хора. Боб беше с двадесет и шест години по-стар, искаше ме за себе си, ревнуваше от всички и ходехме само на гости от неговия кръг - еврейския. Издебвах го, за да се видя с приятелката ми Сара. Той не понасяше Сара. И тя също. Боб се надяваше да ме капсулова в еврейското общество. Но не можех да се впиша при тях. Оставах си като една бяла врана сред гарвани. Изглеждах любезна и весела на гостуванията им. Но ми беше дошло до гуша. С досада ходех на вечерите им и умирах от скука. Нищо интересно не казваха, превземаха се и водеха банални разговори. В повечето време си мълчах, защото не ми се говореха глупости. И чаках да се приберем и да хлопна вратата на дома ни.
Изниза се още един месец. Ослушвах се за новини, но нищо не се случваше. Понякога щом Боб заспиваше грабвах му телефона и проверявах за Хосе. Но всичко потъна, все едно не се е случвало. Не се виждаха на екрана разговори с Хосе. А в електронната му поща още… не бях припарила. Въртеше ми се в главата едно червейче – да намеря някой хакер и да разбия паролата. И да съм в час с пощата на Боб.
Олеле, боже! Ама ,че смели планове… Но в общата ни лична сметка от време на време прииждаше някоя хубава сумичка. Явно бизнесът върви…Гневях се като видех транзакциите, защото изникваха пред мен онези отчаяни жени в камиона…Но мислех… Трябваше да сторя нещо. Лицемерието на Боб не се пропукваше, беше бетон… И през ум не му минаваше, че аз знам…
За трафика на жените не бях казала дори и на Сара. Първо се срамувах, че съпругът ми е търгаш на плът, второ се чувствувах виновна, че не съм предприела нищо и съм си траяла. Тази история ме изнервяше. Мятах се в нерешителност и вина… Да си призная честно .... се страхувах се от Боб. Не смеех да гъкна. Вечер тази тайна бръмваше в главата ми и често не можех да мигна. Мислех за тези нещастници в бордеите на Квебек, за живота им…Продаваха им телата и душите на разни господа от Канада. Ама, че е гнусно… Бяха млади момичета, много млади. Дали имаха пълнолетие? Дано някоя се отскубне от мрежата им… да стигне до полицията. Надявах се това да излезе някой ден в новините, но нищо не ставаше. Исках да се раздуха огромен скандал, да се разнище историята. Но уви, фантасмагориите в ума ми не се сбъдваха. Страхливка си Лия! Не знаех и в кой бордей са. Замислях да се обадя анонимно на полицията в Канада и да им изпратя снимките. Но още нямах доверен човек, който да ми каже как да го направим. Анонимно, защото иначе Боб ще ми стъжни живота. Още зависех от него. Но нямаше да оставя това нещо така…защото ме човъркаше от вътре…Хем че е шубе, хем исках да вкарам Боб и Хосе в затвора...където им е мястото. Трябваше ми силен мъж за този план. Антоан? Съдбата не ми ли подхвърли Антоан за тази цел? Не бързай, Лия! Не го познаваш.
Да, така е. Не познавах Антоан, но знаех какво може да направи един влюбен и силен мъж...
Наближих ресторанта и влязох смело вътре. В едно странично сепаре видях Антоан. Говореше по телефона, но вдигна тъмните си очи към мен. Приключи набързо разговора. Чакаше ме.Усмихнат и хубав. Е, сега ще видим какво ще стане...господин Бандерас...
Запътих се към него, но цялата ми нахаканост изчезна. Уж бях много наперена...
Краката ми се подкосиха от очакване…
Следва….
© T.Т. Всички права запазени