Глава 7
Отворих очи. Бях в нечие широко двойно легло и стреснат се огледах. Отново промяна в местоположението... и чак тогава си спомних всъщност, че се бяхме преместили докато аз бях в неопределено заспало състояние.
Зак!
Грабнах бързо телефона си и набрах номера, който бях измъкнал от спомените на Зак, докато той беше подвластен на паническата си атака. Избрах го.
-Ало? – вдигна учудено гласът на Стела.
-Ало, здравей, Фера е – казах й съсредоточено и тя ахна.
-Откъде имаш този номер?! – уплаши се тя.
-Зак ми го даде. Той има нужда от помощта ти. В стаята си е, но е заключил. Трябва да отидеш при него и да му занесеш някакво успокоително. Сигурен съм, че имате налични.
Тя беше млъкнала.
-Ама... ти... откъде...
-Отиди при него, състоянието му е опасно – срязах я – може да получи сърдечен удар. Отиди при него, после ще си говорим.
Затворих, надявайки се ултиматум-подобното ми държание да я накара да се разбърза. ...