Глава 8
Зак полудяваше от гняв и смътно си даваше сметка за отминаващия ефект от успокоителните, които бяха замаяли главата му и го караха да се чувства сънен и уморен. Гневът в него беше по-силен и той блъсна чашата с вода от бюрото, която Стела беше поставила.
-Какво си направила?! – не се сдържаше той.
Големите стъписани очи на колежката му обаче го върнаха на земята и той се закова на място. Не трябваше да показва този свой вид пред нея, никога повече. Не беше достатъчно, че тя го беше намерила проснат на земята в непознаваемо състояние. Но той трябваше да приеме, че психическото му заболяване се беше завърнало и сега нямаше избор, освен да играе по новите правила.
Той си пое дълбоко дъх и с голямо усилие на волята успокои изражението си. Блондинката срещу него отново прегръщаше папката си като щит срещу гнева му. И имаше за какво да се бои. Това, което беше направила без негово знание – а именно да отвлече член от организацията на Рена – беше най-глупавата постъпка, извършвана няк ...