АлисънРейн
184 157
9.09.2018 г., 22:02 ч.

Събота 

  Проза
730 4 9
1 мин за четене

Събота ме събуди с мирис на секс, цигари и кафе.
Беше един от онези идеални за нищо-правене дни, в които фантазиите се отключваха от оковите си и като побеснели кучета се въргаляха измежду чаршафите.
А как обичах да правя с нея точно това.. под чаршафите, а как обичаше и тя... Оказа се, че и нашата Събота обожава това.
И докато се излежавахме, отдадени на нищо-правенето, някъде там заваля...
В очите й или в моите, или пък в нечии други очи... И тези сълзи се изсипаха като проливен дъжд от отдавна смрачилото се небе.
В дни като този, човек се замисля за дребните неща; тези, които имат истинска стойност и за които си струва да живееш. За които си заслужава да умреш.
И както Джордж Карлин е написал в прощалното писмо до своята починала съпруга: Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

И дали ще се замислим някога, че "дългото обичане не пораства в саксия, не пътува в коловози и не вечеря всеки ден обилно с радости. 

има своя крива на опита - летене, падане, търпение и равновесие.
траектория, свързваща две сърдечни области" ?!

И ще осъзнаем ли, че за да получим трябва да дадем, като не трябва да очакваме нищо в замяна, за да бъде истинско и трайно?!
Ще се научим ли да бъдем търпеливи към гъсениците, за да видим пеперуди?!
И ще се научим ли да си прощаваме; да си бъдем самодостатъчни; да обичаме сами себе си, за да получим същото от другите?
За да се събудим една сутрин, в чаршафи от сатен (или пък не), да придърпаме спящото тяло до себе си и да прозрем, че щом Тя спи до нас - е, тогава сме постигнали нещо наистина значимо!

P.S.: Изгря слънце, Вечност. Ново начало е!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??