Звъннах му... Събрах смелост и набрах номера му... Бях пила, на трезва глава нямах смелостта да го направя... Е, телефонът набираше... Сигнал свободно... Пиийп... Пийййп... Пийййп и в последният момент вдига... Божичко... Онемях! Не знаех какво да кажа, но и той мълчеше... Седяхме и мълчахме... Аз въздъхнах тежко и след малко бам... Затвори??? Ей така, безмълвни си останахме, явно, завинаги... Нямаше какво да си кажем, а вътрешно крещяхме: Той " остави ме", а аз "вземи ме"... Нямаше нужда от думи, за да се разберем... Мълчанието говореше достатъчно...
© Елиана Янева Всички права запазени