Събуждаме се нови... разделени... Изправяме се и си казваме, че всичко ще бъде наред и че годините заедно ще бъдат забравени. Обличаме си новите дрехи. Усмихваме се малко насила пред огледалото и излизаме. В телефоните ни стоят последните нараняващи съобщения. Профили блокирани и изтрити писма. Съобщения, изчистени с едно натискане. И вече сме нови нали. Излизаме, срещаме се с други. Усмихваме се и се опитваме да бъдем весели и забавни. Опитваме се да забравим. Напиваме се, целуваме и се целуваме със страст и казваме на други "Обичам те". Опитваме се да докажем на себе си, че всичко е свършило, че пътят е друг. Пишем съобщения, правим си прически, купуваме си нови обувки и нови дрехи. Подаряваме цветя. Говорим дълго по телефона. Чакаме, искаме ново щастие, нови мигове, нови моменти. Казваме си, че вече сме щастливи, до следващата среща, следващата нощ.
Но има нощи, в които сме сами, тогава всички спят, ние не можем. Ние сме далеч, но не спим. Посягаме към телефона. Номерът и името Слън ...