justdrakon (Макс)
3 6
14.10.2009 г., 10:27 ч.

Съдба 

  Проза
1967 0 6

 

Усмихната като коледен ден,

мила като нежен топъл вятър, галещ нечия сълза -

така погали  моята душа в онзи ден,

в който никой не виждаше  сълзите,

премесени с капките дъждовни,

от пороя, сипещ се отвъд небесата.

Вървях унесен напред,

бях с теб в мислите си

много преди да те срещна!

Усещах желанието ти да споделиш с мен

крехкото минало на твоите дни,

започвайки от твоето чупливо детство

до появата на гърдите ти,

после чувах въздишката

и  как ромолят с кристален звън сълзите ти, 

не от тъга,

а от щастие - от разбиращите ги очи.

 

© Макс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??