СЪДБА
Живееха двама бездомници в малък склад за желязо и отпадъци. Вечер на лунна светлина запалваха огън в един от изхвърлените варели и топлеха премръзналите си ръце. Там на улицата те бяха по-вече от десет години. Не знаеха нито дом, нито топло легло. Закуската им беше изсъхнал хляб със малко вино, които купуваха с парите, изкарвани от издадени отпадъци. За обед рядко се случваше да имат какво да похапнат, но затова пък вечерята им беше подсигурена. И за тях имаше Бог и Той мислеше за осиротелите души.
Веднъж както бъркаха в контейнера до тях се доближи млада жена, видимо добре облечена. Тя бръкна в дамската чанта и извади 2 лева и ги подаде на по-възрастния Илия с думите:
- Вземи за Бог да прости на брат ми.
Илия бързо пъхна парите в джоба си. Жената го запита пак:
- Пушите ли?
- Пушим - бе отговорът.
Тя отново бръкна в чантата и от там извади едно Виктори и го подаде и на двамата с думите:
- Вземете, това имам и утре ще мина пак по това време, ако мога да помогна с нещо.
Тя тръгна ...