„Дали това, в което се стремим,
е само земната човешка сграда,
или ни чака път несътворим,
или ни чака Раят или Адът”.
Иван Атанасов
Диян, седнал на плетения от камъш шезлонг, беше с притворени очи и преосмисляше досегашния си живот. Бяха години, когато бизнесът му просперираше и кроеше големи планове за развитието…
За съжаление идват моменти в живота, когато нещата се обръщат и всичко отива по дяволите. Така се случи и при него, въпреки че вината не беше само негова. За негово нещастие причина за това положение беше човек от обкръжението на най-близките му хора. Въпреки тежкото моментно състояние, реши да не се предава толкова лесно.
Слънцето препичаше младежкото му лице. То подсказваше неговото вътрешно безпокойство. Леко удълженият му вид, правите тънки вежди и присвитите, плътни, но не много широки устни, определяха характера му.
Неговите 26 години бяха малък период от време, но изпълнен с много труд и ангажименти.
На ниската, близка маса имаше бутилка студена бира и кутия цигари. ...