Съжалявам...
Това е една толкова често използвана думичка, а едва наскоро, изречена в най-малко очаквания момент, ми направи изключително силно впечатление, накара ме да се замисля над значението ѝ.
Спомням си как много отдавна преглеждах статия, обясняваща колко е безпредметно да се извиняваш, ако всъщност чувстваш точно обратното. Тогава просто казваш: "Съжалявам", пропускайки едното "не" отпред, задоволявайки очакванията на останалите. И наистина - случвало ми се е да изговоря същото, мислейки си противоположното. За жалост все повече хора ежедневно "съжаляват" за редица свои действия, без да влагат капка угризение или достойнство. Загубила ли е своя смисъл тази дума в днешно време? За някои вероятно да, а за други все още значи нещо и притежава стойност.
Последният път, когато чух "Съжалявам" по адрес на моя молба, се усмихнах и замълчах. Мислех си: "И аз съжалявам". И наистина беше така. Но вместо огорчение или ярост към човека отсреща, изпитвах крайно разочарование от себе си, защото сам се поставих в тази ситуация. Малко повече се искаше от мен, но прецених грешно и сбърках. Накрая остана най-трудната задача - да си простя. Вече го направих и ще спя по-спокойно.
Радвам се обаче, че след всичкото съжаление, накрая излезе и нещо полезно :)
© Димитър Всички права запазени