Той седеше на скалата, а отдолу с мъртвешки очи го гледаше пропастта.
Един самотен облак се луташе по небето, сякаш търсеше нещо изгубено. Някаква необяснима сила го бе довела тук и нещо пленително изпълваше мислите му
като лунна светлина нощта. Един спомен внезапно бе излязъл от своята
дългогодишна кома и сега търсеше своя път… Едно малко камъче се отрони и полетя в пропастта. Някой заплака. Скалата?... Да, тя плачеше за малкото камъче.
Той седеше на скалата. Споменът се вкопчи здраво в мислите му и започна да ги
изсмуква, защото беше страшно жаден…
…
Той си спомни съвсем ясно за тази непозната страст, която дойде толкова неочаквано като буреносен облак и помрачи неговия живот. Разхождаше се из
планината с Нея. Тя го обичаше по-силно от живота си. Бе го избрала между толкова по-красиви, по-умни и по-интересни момчета. Той не можеше да разбере с какво я плени неговото непоносимо мълчание. Викаше му се, но мълчеше… Плачеше му се, но мълчеше… Искаше да ù каже толкова много неща, но думит ...