В Долни Дъбник имам една приятелка, която може да ми бъде дъщеря и това, което ще се чете надолу, е ясно, че аз не се срамувам да ù напиша глупости, шеги и винаги съм си я представяла как е събрала аудитория и им чете това, което съм ù написала. На мен ми е хубаво, че нейният смях звъни като звънче и с написаното от мен тя разнообразява ежедневието си. Голяма беше изненадата ми, че това момиченце – Ивалинка, седем години е пазила моите писма, номерирани в ъгълчетата и ми ги е пратила по друга моя приятелка и ме върна в началото с всичките подробности. Това разведрява мрачното ми настроение и аз си ги чета с удоволствие. Разбирам, че въпреки трудностите, не съм губила никога чувството си за хумор и решавам, че по една частичка от всички писма трябва да влязат “Сълзи от радост и смях“ за поколенията. Те са дълги и няма да ми стигне един цял живот да ги преписвам, затова по една прашинка от всяко е достатъчна да се развеселят и най-тъжните души:
Мила ми Ивалинче,
Днес ще те запозная с еди ...