"Сълзи в мрака"
Понякога децата задават въпроси, на които дори възрастните не могат да отговорят. И аз като децата зададох си въпрос, но за жалост, на него имаше отговор. Питах небето, но отговор исках от себе си. Попитах: "Боли ли, когато обичаш някого толкова силно, че би свалил звездите от небето, би пресушил водата в морето и преброил всяка малка прашинка в пустинята? Боли ли, когато желаеш някого толкова силно, че би отнел и сътворил нов живот заради него? И боли ли, когато той не разбере мощта на твоята любов...?"
Да. Да, боли. Боли толкова много, тъй силно пари, че вече не искаш да създаваш живот, а само да отнемаш. Искаш да видиш и накажеш онзи, който кара съдбата да чертае кръговете на живота ти криви и ти причинява тази болка. Но тъй като не можеш да откриеш Бог, нито някаква надежда около себе си, се примиряваш и твои най-добри приятели стават тишината, мрака и болката. Онова изгарящо душата ти нещо, което тежи в гърдите ти и пълни очите ти със сълзи. Животът е несправедлив, особено, ако обичаш. Но зная, че колкото и горчив вкус да имат сълзите, колкото и да кърви сърцето, то няма да вдигне Любовта от пепелта...
Какво е чувството да знаеш,че няма да усещаш до себе си слънцето, което прави живота ти смислен, луната, която е надеждата в мрака, да усещаш поредната глътка живот в тялото си? Боли, когато загубиш пътя на съществуването си, не можеш да вкусиш даващата живот глътка вода, да изгубиш земята, правеща светът ти възможен? Какво усещаш, когато и последната звезда от нощното небе угасне?
Какво е чувството, знаеш ли? Защото аз знам. Знам, какво е светът ти да се срине пред очите ти за един и без това кратък миг от безсмисленото ти съществуване и да знаеш, че нищо не можеш да направиш, защото сърцето вече плаче с кървави сълзи, а душата не спира да повтаря „Защо?" . Искаш отново да съзреш горещата зорница в небето и да видиш падащата звезда, вдъхваща ти последни сили и надежда, даваща ти живот. Но такава възможност няма. Няма, защото светът ти вече е разбит, както и мечтите, в които си вложил толкова много вече напразни надежди.
А ти знаеш ли? Знаеш ли какво ми причини? Знаеш ли какво ми стори? Имаш ли поне една малка, нищожна идея, какво е да загубиш почва под краката си и да не знаеш накъде да поемеш, защото всичко, което в внасяло смисъл в живота ти вече не съществува, отнето ти е жестоко. Изтръгнато ти е с всички корени и няма вече шанс да усетиш прекрасното чувство Любов...
© Криси Всички права запазени