***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Брех! Не го закриха… Хубав ден! И много шестици да носиш!
– Хубав ден и на теб!
Нормален селски диалог. Услаждаше им се на хората да скачат по битовото равнище на живота, никога не посмяваха да задълбават по-навътре. Дали от страх, или от предпазливост?
Улица „Изгрев“ тъкмо сгъваше нощницата в гардеробчето си. По разбитата ѝ повърхност пъплеха дребни като трохи мравчици, някои от които си търсеха храна, а други се прибираха в мравуняците си. В отсрещния двор баба Соня мъкнеше трупчета към сая̀та си. Добре, че снощи мина кола̀та, та да ѝ стовари кубик и половина топлина.
И тази зима щеше да преживее…
Ученикът прекоси улицата и в края ѝ се засече с Христо. Ромчето, чиято скъсана на места раница ...