- Който не е виждал младата Азра, не е виждал нищо – спокойните ръце на мъжа я уловиха за лактите и я придърпаха към себе си.
- А когато Азра остарее? – повдигна вежди жената.
Мъжът се приведе над нея.
- Тогава тия, които сме виждали младата Азра, ще тъгуваме за онези, които така и няма да могат да я видят.
Азра изплъзна ръце от прегръдката на своя съпруг, отстъпи две крачки назад и с пресилено възмущение се провикна:
- Нима това ще се случи? Е, в такъв случай нека ти кажа нещо, Хермес Трихарис – пий чай от гроба на Азра. И моята тея ще властва над величайшата ти Харизма.
Хермес чукна с пръст Азра по носа, изпъна с престорена неловкост гънка от зелената ù рокля, подаде ù ръка и отвори вратата на стаята.
- Така! – тържествено прошепна Азра, като втъкна дланта си в неговата. – Сиянието започва.
Озоваха се в един от безбройните коридори на Замъка. От време на време покрай тях минаваха забързани хора – гости, все още не открили церемониалната зала, прислуга, доставчици и служебни лица. И в ...