Онази вечер изпих две чашки мастика. Обикновено пия една, но онази вечер изпих две. По изключение. Сигурно затова ми се присъни странен сън. А може и причината да е била в зелената салата, с която се натъпках. Ако е така, то нитратите определено правят чудеса.

  Спях си аз кротко и непробудно, когато ми се присъни чудно красиво момиче. Имаше дълга меденоруса коса и светлосини очи, а тялото ù направо беше като на манекенка. Аз продължих да си спя небрежно, като се правех на незаинтересован.

  Тя изпърха с мигли и ми се усмихна. Аз се изчервих в съня си и се сгуших под юргана. Тя кимна с разбиране и се загледа любопитно в мен.

  Изглеждаше съвсем като истинска, имах чувството, че ако протегна ръка, ще мога да я докосна. Виждах всеки детайл от облеклото ù съвсем ясно. Носеше  тясна тъмносиня рокля, която подчертаваше изящните форми на тялото ù , а краката ù бяха обути в черни островърхи пантофки.   

  – Реалистична ли ти се виждам? – попита мило тя.

  – Ъхъ.

  – Ти май не си от приказливите, а?

  – Няма такова нещо, но когато спя, обикновено си мълча.

  Тя се изкикоти момичешки, отмятайки главата си назад. На врата ù пулсираше нежна синя вена.  

  – Осъзнаваш ли, че аз съм по-специален сън? – този път очите ù гледаха сериозно.

  – Какво пък толкова ти е специалното?

  – Аз съм сън, който идва от бъдещето. Но съм копие на истинско момиче.

  – Как така? – попитах аз и се извъртях на другата страна.

  Тя обаче продължаваше да стои точно пред мен.

  – Сложно е за обясняване. Технологиите в наше време позволяват такива неща.

  – И защо се присънваш точно на мен?

  – Приел си химически вещества, които благоприятстват осъществяването на връзката, другото става по случаен принцип.  

  – От мастиката, а?

  Тя се опули неразбиращо.

  – А може би от марулите?

  Тя като че ли пак не разбра въпроса ми.

  – Какви са тези неща, за които говориш? – поинтересува се плахо тя.

  – Това съм пил и ял тази вечер.

  – Е, точната формула няма да ти я кажа, не ми е позволено. –

  Аз си замълчах. – Искаш ли да ме докоснеш – попита невинно тя.

  – Как да те докосна, нали си сън?

  – Казах ти, че не съм какъв да е сън.

  Протегнах ръка и докоснах дланта ù. Беше съвсем като истинска. Отворих уста от изненада и олигавих леко възглавницата.

  – Невероятно! – възкликнах аз и толкова се развълнувах, че за малко щях да се събудя.

  – По-спокойно, ще прекъснеш връзката!

  – Добре.

  – Можеш да ме подържиш за ръката, ако искаш – каза тя.

  Аз хванах меката ù длан и леко я стиснах. Тя се усмихна. Забелязах, че ноктите ù имат леко синкав цвят.

  – За съжаление не са естествени – каза тя и отдръпна притеснено ръката си.

  – Кое не е естествено?

  – Ноктите ми, видях, че ги гледаш.

  – Как така?

  – Започнаха да се чупят преди известно време и се наложи да ми сложат изкуствени. Трябваше май да платя за по-скъп модел.

  – И тези изглеждат много добре – направих ù комплимент аз.

  Устните ù се извиха нагоре в чаровна усмивка. Тя пристъпи напред и се притисна в мен. Усетих допира на стегнатите ù гърди. Ръцете ми инстинктивно се плъзнаха около кръста ù.

  – Обичам да галят лявата ми гърда – каза замечтано тя.

  – Лявата?

  – Да, дясната е имплант от старо поколение и нямам чувствителност там.

  Аз изпълних желанието ù и я погалих, където искаше.

  – Май доста подобрения са правени по теб – казах шеговито аз.

  – Прав си. Почти всичките ми стави са титаниеви, а ставните ми капсули са съвсем нови. Нямаш си представа колко съм гъвкава. Можем да изпробваме какви ли не пози...

  – Хей, хей, та това е просто сън.

  – Няма никакъв проблем, усещането е абсолютно същото.

  Тя вдигна десния си крак и го уви около кръста ми. Нежната ù пета започна да потърква задника ми. Чух как пантофката ù падна. Плъзнах ръце нагоре по гърба ù и впих устните си в нейните. Тя отдръпна главата си назад и ме погледна изпитателно. Лявото ù око беше по-тъмно от дясното.

  – Не обичам да ме пипат по шестия прешлен – обяви тя.

  – Защо?

  – Преди време катастрофирах и си счупих гръбнака. Подмениха прешлена ми и смениха гръбначния ми мозък, но все още ме наболява.

  – Извинявай.

  – Няма нищо. Май вече забеляза, че едното ми око всъщност е камера?

  – Има нещо в цвета...

  – Да, така е. Толкова беше похабено, че нямах друг избор. За съжаление не успяха да докарат цвета.

  – И така изглеждаш добре.

  – Благодаря. Знам, че изглеждам добре за възрастта си.

  – На колко години си? – осмелих се да попитам аз.

  – На 273.

  – Не си първа младост – отбелязах аз.

  – Стига сме приказвали, хайде да го направим!

  Аз отново засмуках жадно устните ù, като се притиснах силно в гъвкавото ù тяло. Тя сръчно свали слиповете ми и уви и другия си крак около кръста ми. Аз вече бях готов да проникна в нея.

  – Само да те предупредя нещо – каза тя, докато се наместваше в прегръдките ми. – Не трябва да пипаш меката част на лявото ми ухо, докато правим секс. – Аз се опулих. – Допуснаха някаква грешка, когато преработваха нервната ми система. Имам съвсем малък дефект. Ако ме пипнеш там, вагината ми ще се стегне конвулсивно и тъй като мускулите ми са чисто нови, има опасност да премажа...

  Тогава се събудих.