Един месец след интервюто с двамата доктори Гари получи доклада си. Сестра Брайтман му го занесе. Беше късен следобед. Гари беше в стаята си. Беше седнал на стол и гледаше през прозореца към гората. В стаята влизаше малко светлина от залеза от другата страна на болницата и Гари седеше в полусянка. Не се беше бръснал от един месец. Сините му очи бяха потъмнели. Когато сестрата влезе Гари не я чу. Тя не не искаше да го стряска и тихо остави доклада на нощното му шкафче.
По-късно Гари намери доклада. Беше в жълт плик, дълъг двайсет страници. В него, освен преразказа, на това, което Гари бе казал, пишеше, че е интелигентен, не влиза в конфликти, изпълнява, каквото му кажеха от персонала и лекарствата му действат, но докторите заключаваха, че все още е „опасно болен“, не познава болестта си достатъчно и ще бъде заплаха за себе си, и хората извън болницата ако бъде пуснат на свобода. Малката му надежда, че ще бъде пуснат навън, нишката, за която се дършеше се беше скъсала.
След вечеря Гари с ...