Събуди се. Ех, че хубав сън беше… Но всяко нещо си има край, както казва народът. И само саламът има два края – допълваше един герой на Кестнер. А работата край няма, беше го научил животът…
Огледа се. Леглото празно, откъм кухнята тихо, в банята се чува шум от плискаща се вода.
Ясно… Да се захваща. За десетте години брак беше разбрал – винаги може да яде. Ако си сготви. А най-често преди това трябва да е донесъл продуктите, след това да измие съдовете.
Достатъчно ощастливен е, че такава жена се е омъжила за него, пренебрегвайки маса кандидати, някои от които… Абе, какво да обсъжда – и майка й му каза: „Късметлия си, зетко! Радвай се…“
Ми – ще се радва. Защото друго не му е позволено…
Вратата на банята се отвори, жена му излезе увита в хавлията.
- Кафето ми направи с малко захар – подметна тя и отиде до прозореца. После отметна хавлията и гърбом към мъжа си, започна да се реши гола…
- Ама защо стоиш там? – попита той, не очаквайки отговор.
Жена му отметна косата назад, уви се в друга х ...