1.
Стигайки до водопада, Хермес спираше да си подсвирква, преброяваше отново водените от него, за да види дали не се загубил някой и да литне да го потърси де се е запилял, след което започваше да пропуска напусналите вече живота през изливащите се черни и бучащи порои. Душите преминаваха онемели пред рева, блъскащ с ярост издадените каменни израстъци, разбивайки водите си под тях с грохота на срутваща се канара в пихтиестищя облак – прохода ги поглъщаше един по един.
Озовали се на входа към отвъдното, започващ след като преминеха през водната завеса, невидим и незнаен къде се намира за онези - живите, душите окончателно разбираха, че изживяното е вече зад тях и не са в прегръдките на обвилият съзнанията им кошмарен любовник, решил да ги поизплаши със студената целувка на кишавия полъх на смъртта. И мислите им току прошепваха:
- Не е сън...
А портала беше лишен от излишните декорации, като онези с които хората обичаха да украсяват стените на домовете и светилищата – никакви надписи или ...