За да работят, на  компютрите им трябват програми. Много програми. И у нас, както в компютъра има генетично заложени програми, за които не знаем. Ние имаме програми за тялото, програми за душата и програми за ума. Само най-изявените учени знаят за тях и ги изследват.

Когато спим, в зависимост от дълбочината на съня, някои от тях се изключват, а други са в "стенд бай" състояние. Малка, основна част от телесната ни и душевна програма не се изключват никога, от раждането, до смъртта. Понякога, докато спим, заработва програмата за паметта и сънуваме спомени или въображението изгражда незнайни и необясними картини и събития. Случва се да плачем, да говорим или да се смеем насън. А когато се събудим, се включват всички програми и денят ни започва.

Какво е и защо ни е спането, сънят? Отново ще ни отговори компютърът. Когато не си обновяваме ръчно програмата на компютъра с новите актуализации, примерно след месец, когато го изключваме по "правилния" начин, на монитора се изписва "Моля не изключвайте захранването...Инсталира се актуализация..." и започва автоматичното инсталиране и обновяване на програмата. Същото се случва и с нас ежедневно.

Тялото, душата и умът целодневно са обменяли сведения с околната среда и помежду си. Затова привечер обикновено сме много уморени. Понякога телесно сме "гроги", душевно "звъним", а умът ни "направо ще изпуши". За наша радост идва нощта. Лягаме си и заспиваме блажено. Тогава нашите програми "съхраняват" необходимото, "изтриват" ненужното и привеждат в равновесие всички наши полета. Вътрешните – в тялото и в мозъка и външното – биополето. Между тялото, душата и околната среда, също. И на сутринта запяваме отново бодро старата песен: "Хей, живот, здравей, здравей!".