Жабокът (Гедеон)
369 2157
1.02.2022 г., 14:12 ч.  

Будилникът 

  Проза
248 0 7

- Мамо.

- Кажи, момчето ми.

- Аз, спя ли?

- Не, не спиш.

- А, защо съм голям?

- Не си, детенцето ми.

- Добре.

- А сега, ми дай ръка да излезем.

 

... И те излязоха в Нищото.

 

Будилникът крещеше.

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сюрреализъм, т.е. свръхреалност и познавателност, свързана с безпътицата и липсата на перспектива. А така го усетих.
  • Тя бягаше и крещеше:
    - Ти си Нищо, абсолютно Нищоооо...
    Бодилникът се търкаляше след нея, бодеше я и повтаряше:
    - Аз съм Нещо... Голямо бодящо Нещоооо...!!!
    Будилникът извъня и тя се събуди.
    В леглото нямаше нищо.
  • Нее! Има толкова желаещи да ги бодат, да боде тях :р
  • - Добре. Другият път му кажи теб да убоде.
    - Съгласна съм.
    ... Бодилникът не спираше да боде.
  • За да се почувства нещо
  • - А, защо ме убоде, като е Нищо?
    - То Нищото е с бодли, момчето ми.
  • Бодилникът
    - Ох, нещо ме убоде, болии
    - Значи си жив.
    - А това, което ме убоде?
    - За него не е сигурно. Най-вероятно е нищо.
Предложения
: ??:??