Опалина вече беше заспала и засънувала, когато Рафаел почука на портата на Фабула Кроу, шивачката. Фабула беше ударила една мента с мляко за отскок и беше вече отскочила. Беше облечена в бяло и това наистина ѝ отиваше, освен дето малко приличаше на невеста, но това беше подходящо за нощ, в която щеше да срещне мъжът на живота си. Алкохолът я беше направил благоразположена и една идея безгрижна. Фабула излезе в огромния си двор да го посрещне с церемониален поклон. Дворът на Фабула беше пълен с цветя и животни като малка зоологическа градина – имаше езерце с лебеди и хранилка за птици, имаше една малка усмихната овца, имаше много макове и детелини в тревата, и най-после в средата на градината имаше плашило облечено с бална рокля, по което птиците кацаха, не без удоволствие. Двамата влязоха в огромното ѝ светло ателие, в което имаше огледала с тежки рамки от ковано желязо и метален полилей със свещи. Фабула Кроу беше наредила пода с цели няколко сервиза чаши за чай с чинийки от костен по ...