7.12.2023 г., 14:24 ч.

Сърчица, звездички и други работи... 

  Проза
5.0 / 4
771 5 0
3 мин за четене
Уж не мога да спя, но както си чета онлайн поезия съм заспал... И ти да видиш! Сънувам, че съм в отвъдното. Откъде разбрах ли? Ми просто, всичко е подредено, чисто и някак неземно.
Вървя си по пътечка застлана с бели камъчета и през няколко крачки има пейка, а до нея градинска лампа от тия с ковано желязо и голям фенер. На стълбовете са сложени в кошничка, пера, четки и ту флейта, ту цигулка, а бе всякакви музикални инструменти. Срещу мен огромна, бяла сграда с резбовани, дървени врати. Горе е сложен надпис- "Академия за Изкуства".
Изведнъж вратата се отваря бавно и какво да видя... Появява се Ботев, ама уж е Ботев, но не е. Куца нещастният човек, кракът му бинтован, а оня орлов поглед го няма. Очите му сякаш блуждаят в нищото и си мърмори нещо. Заставам усмихнат пред него, покланям се и го поздравявам:
- Прекрасен ден, Поете.
Поглежда ме с тоя поглед тип Моделиани и съобщава:
- Не съм поет и няма как да бъда!
- Глупости, по-талантлив български поет не съм чел! Сигурно ви боли кракът и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Предложения
  • Времето беше прекрасно. Пурпурен залез над заоблени хълмове, щедро оцветени с всички есенни цветове....
  • ---- Що не рече, бе братанче?! Язе съм Димитар, ваш братанец!Нашиот единородец Миле умре у Хамбург! ...
  • Забелязах я в понеделник на спирката. Качва се с нас в автобуса и сяда най-отзад. Ние кудкудякаме ка...

Още произведения »