16.07.2007 г., 9:13 ч.

Сърната 

  Проза
1542 0 2
11 мин за четене
Един от първите ми разкази, година по-късно започнах да чета Емилиян Станев. Който го е чел ще разбере какво съм си помислила.
Сърната
"Някой сигурен ли е дали една сърна не може да мисли..."
Веско
Стадото на двуногите е разположено в другия край на гората. Те не са по-голеуми от нас, но са страшни и странни. Особено тази порода от тях, които обичат пушките и сърнешкото. Живеят в дупки, изградени над земята, покрити откъм небето, защото зимата не си сменят козината. Отблизо не съм им виждала леговищата. Е, вярно, че притежавам малко повече познания за тях, отколкото всеки друг разумен член на нашето стадо. То е, защото веднъж случайно попаднах на една нарисувана книжка, вероятно захвърлена от малкото на водача им през следобедната паша с гувернантката си. Двуногите са странни същества. Дори не пасат като антилопите, нито като овцете, нито като калинките, нито като... като никое животно, с което съм разговаряла или съм срещала. Те си късат тревите с лапи, събират ги на големи хапки - че ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румена Румена Всички права запазени

Предложения
: ??:??