16.08.2007 г., 13:52 ч.

Сървайвър в Ахелой /продължение/ 

  Проза
1332 0 2
4 мин за четене
/ден четвърти/

Неделя. На този ден вече усетихме липсата на нож, тъй като парите бяха на привършване, а за ресторант трябваха все пак пари. Не се бяхме съобразили, че като си купим домати и пастет, няма са какво да режем доматите и мажем филиите. А след плаж много се огладнява, както знаем всички.
Слънцето вече залязваше и стомасите ни стържеха. Тогава измислихме пъклен план, според който трябваше да отидем на ресторант за последен път, да си поръчаме нещо дребничко според финансите, и да свием някакво подобие на нож.
Ресторантчето беше пълно като за последна вечер. Много от семействата си тръгваха на другия ден, тъй като им свършваше смяната. Седнахме на единствената свободна маса и поръчахме на ухиления сервитьор порция пържени картофи и две бири. Като запалихме по цигара и отпихме от ледената биричка, започнахме да оглеждаме комшиите си по маси. Все млади семейства с по две-три деца. В дъното на ресторанта имаше пясъчник и дечурлигата се занимаваха там. От време на време ходеха да се оплакват на родителите кой кого е закачил или ударил, и после пак се впускаха в играта. Родителите се веселяха наистина като за последно и не правеха забележки на децата независимо колко лошо беше провинението им. Беше весело.
Вниманието ми обаче привлече съседната маса, където се бяха настанили две млади семейства. Деца нямаше. Мъжете бяха обкичени със златни дебели ланци. Единият беше рус, доста едър, с леко шкембенце. Приятелят му малко по-нисък, черноок и не толкова едър. Характерен за него беше гласът му: висок и писклив като на жена. Всичко при тях изглеждаше наред, докато русият изведнъж не стана и с фразата: "Ти цяла вечер ли ще ме обиждаш, бе?", нацели с такова кроше челюстта на другия, че се чу и на най-отдалечените маси. Изтръпнах. Край, казах си, сега ще стане общ бой, давай да бягаме! Целият ресторант притихна. Децата се скриха зад гърбовете на родителите си. Приятелят ми обаче беше спокоен и аз останах на място. Потърпевшият стана и се опита да отвърне на удара, обаче онзи големия го фрасна втори път. Този път звукът беше по-отчетлив и някак си пращящ. Онзи падна на земята и изплю един зъб. Стана и се хванаха за гушите. Свадата беше спряна от съответните на двамата герои жени, които с истерични крясъци и писъци:" Стига бе! Престанете! Олеле! Ужас!", и съответната голяма доза женска мускулна маса, успяха да разтърват двамата до този час най-добри приятели. В този момент, ние пристъпихме към изпълнението на плана си, взехме един кухненски нож от служебната маса и се измъкнахме в посока бунгалото.
Вечерта приключи с ядене на сандвичи и някакви зачатъци на секс, защото още в началото на ласките, някой почука на шперплатената стена на бунгалото:"По-полека де! Деца има тука!" После разбрахме, че в съседство се бяха настанили две деца с баба си, която освен дебел глас, имаше и мустаци като на хайдутин и след гореописаната вечер, ни гледаше много странно и все прибираше децата в бунгалото, когато излезехме да пушим пред него.


/ден пети/

Последен ден. Решихме да отидем по-раничко на плаж и да изживеем всеки миг колкото се може по-пълноценно. Слънцето беше още ниско и водата приличаше на синьо огледало. Лек ветрец повяваше и обещаваше прекрасен ден за плаж. Взеха да идват малко по малко хора и да постилат хавлиите си. Нейде към десет часа се появи пострадалият от схватката от предишния ден. Беше весел, говореше нещо на жена си разпалено, но като се усмихваше, прикриваше лявата половина на устата си с ръка. Там където липсваше явно един зъб. Но пък нали тежкият ланец си беше на мястото.
Някъде към обяд на плажа се появиха групичка мъже и жени и едно детенце, момченце, съвсем голичко и ако се съдеше по ръста му, на не повече от три годинки. Баща му венага напълни едно малко надуваемо басейнче с вода и лапето скочи с крясък вътре. Бащата обаче, за да е сигурен, че детенцето няма да пострада, тежко и на висок глас изтърси:
- Калоянье, и да няма пак оняденьшнити нумира. Ааааааа, да н'зьеме да стани някоя бьелъ! - И се огледа да види какво впечатление е направил на останалите, които бяхме на плажа, със своя метод на възпитание.
Детенцето го гледаше неразбиращо и като не можа да схване нищо нито за белята, нито за оняденшните номера, започна да цопка с крачета в басейна.
Най-голямо впечатление от тази група правеше една жена, която постоянно, в продължение на няколко часа, беше все намръщена. Останалите се забавляваха и се смееха, а тя се цупеше като че ли на инат. Изведнъж, след като се наговориха нещо, двама мъже от групата я хванаха за ръцете и краката и я замъкнаха към водата. Тя се извиваше като змия в ръцете им, но не успя да се отскубне. С победоносни викове момчетата я хвърлиха във водата и докато тя се окопити, започнаха да се смеят, очаквайки и тя най-накрая да вземе нещата малко по-така, на шега. Да, ама не. Онази се съвзе и като някаква горгона заби такъв тукат на един от мъжете, че той падна във водата, като се държеше за носа. Потърпевшата излезе от водата, зае пак мястото си под чадъра и се нацупи още повече. Този път избити зъби нямаше, но за сметка на това онази цял ден мрънка и не даде на останалите да се почувстват като на почивка.
Така мина нашето море на Ахелой. Оцеляхме, но така и не разбрахме кой все пак спечели наградата в Ахелойския  Сървайвър!













© Ангелина Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами защо се оплакваш, отишла си на сървайвър, не на почивка. И пак си голяма късметлийка, я ако децата в другото бунгало бяха две, а не едно? И мъжът ако побийваше, а? После бабата й виновна. Тя не е пазела децата от вас, а ви е завиждала, но как да си признае милата? И аз щях да се оправдавам с децата. И не ви разбирам, вие на почивка ли сте отишли или да правите глупости така да се каже. Все едно, че бях там, браво Мица!!! Браво Пепеланова!!!
  • Ами да ти кажа за наградата. Предполагам това е ножчето от ресторанта Попитай приятеля си какво стана с него. Казвал ли съм ти, че в теб има много енергия, която те кара да пишеш страхотни неща? Ако не съм, сега ти го казвам! Поздрави и не се притеснявай от други хора, които не би искала да нараниш. Може и това да е ключът към щастието, знаеш ли...
Предложения
: ??:??